— Благодаря ви за панделките, мистър Фитсимънс. Кони ми разказа, че сте настояли да ми ги подарите — заговори съвсем сериозно Реа, сякаш беше получила скъпоценен дар. — Не знам как да благодаря на вас и на целия екипаж за този тоалет. Много мило от ваша страна, а и, както ми разказа Кони, било е голяма жертва. Никога няма да забравя щедростта ви — прошепна трогнато тя и помилва меката кожена пола. Соумс Фитсимънс и Алистър засияха от радост.
— Момчето говори твърде много — промълви благоразумно Алистър.
— Аз обаче твърдя, че все пак не е казал достатъчно — намеси се с усмивка Данте и острите му очи обходиха прелестната фигура на младата дама. Едно чисто ново канелено парче кожа се увиваше меко около хълбока и — Аз май съм единственият човек на борда на този кораб, който не е знаел нищо за това похвално начинание. Това ми изглежда твърде необикновено, след като очевадно съм допринесъл немалко за създаването на този тоалет.
— Е, това е привилегията на капитана и ние всички сме позеленели от завист — призна с намигване Соумс Фитсимънс, като видя как Данте протегна ръка и докосна дантелата на късия ръкав.
— Без съмнение, Хюстън Кърби е изиграл решаваща роля — предположи с усмивка капитанът. Той познаваше добре стюарда си и беше сигурен, че нищо на борда на „Морския дракон“ не се извършва без негово знание.
Сякаш беше стоял зад вратата в очакване да чуе името си, Хюстън Кърби влезе в капитанската каюта. Тежката табла едва се крепеше на ръцете му. Кони Брейди го следваше по петите, устремил поглед в голямата купа, която носеше с грижовността на дете. Затова не успя да види как при вида на лейди Реа дребният стюард внезапно спря и се ухили с цялото си лице. Кони се удари с такава сила в гърба на Кърби, че супникът едва не се изля върху гърба на стюарда. Данте Лейтън успя да го улови в последния момент и го задържа, преди да падне на пода.
Хюстън Кърби и без това имаше достатъчно трудности с голямата табла, така че не се засегна от несръчността на Кони. За съжаление нищо не беше в състояние да спре езика му, когато ядно изсъска през рамо:
— Мастър Брейди! Какво, по дяволите, си въобразяваш? Нямаш ли очи на главата си, та не виждаш, че спрях?
— По-скоро вашите очи бяха тези, които не гледаха право напред, Кърби — отбеляза Данте и внимателно постави супника на масата. — Няма нищо, Кони — усмихна се той, за да успокои уплашеното момче.
— Може и да сте прав, капитане — призна Кърби и намигна на Кони, защото не беше в характера му да отправя несправедливи обвинения. Погледът му отново се устреми към Реа и лицето му грейна като пълна луна, докато оглеждаше резултата от усилията си.
— Гледайте я, колкото си искате — засмя се Данте и нос от ръцете му люлеещата се табла. — Както разбрах, именно вие сте отговорен за преобразяването на нашата гостенка.
— Много ви благодаря, Кърби — усмихна се Реа, втурна се към смутения стюард и сърдечно го прегърна. — Наистина не биваше да си правите толкова труд.
— Но това беше нищо, милейди — проговори задавено Хюстън Кърби, забравил дългите нощи, когато седеше и шиеше на трепкащата светлина на една-единствена свещ, и още по-дългите дни на палубата с конец и игла.
— Вижте как добре ми стои — засмя се Реа и се завърти пред него, за да му даде възможност да се възхити на майсторството си. — Но как, за Бога, го направихте, без да ми вземете мярка? — попита с уважение тя.
— Да, Кърби, моля ви, разкрийте тайната си — присъедини се към нея Данте и погледът му се спря върху меката закръгленост на гърдите й, едва прикрита от деколтето.
— Няма никаква тайна, милорд — отвърна Кърби, без да се поддава на предизвикателството. — Взех мярка, когато почиствах дрехите на лейди Реа Клер. Не беше трудно, просто трябваше малко да побързам, за да го ушия, преди да стигнем в Антигуа. Исках да ви видя в тях, преди да напуснете „Морския дракон“ — завърши Кърби с многозначителен поглед към капитана.
— О, да, удоволствието да ви направим услуга обезщети стократно загубата на един панталон, милейди — намеси се Соумс Фитсимънс и вдигна чашата си. — Пия за скорошното ви завръщане в Англия, лейди Реа Клер — прибави с тъжен поглед той. — Макар че ще усещаме болезнено липсата ви, когато напуснем Антигуа.
Алистър също се присъедини към тоста, макар да знаеше какво е мнението на капитана по този въпрос.
— И аз ви желая сигурно пътуване към дома, лейди Реа — промърмори Данте и изпи на един дъх чашата си.
Когато Реа вдигна чашата си, погледите им се срещнаха и тя осъзна, че капитанът не беше назовал времето на отпътуването й. Реа отпи голяма глътка мадейра. Не харесваше вкуса, но алкохолът й вдъхваше кураж да не отбягва синьо-сивия поглед на мъжа. Изпълнена с убеждението, че ще може да му устои, тя си позволи лека усмивка и дръзко отговори на погледа му. Данте никога не беше виждал този израз в очите й и остана възхитен от него. Вдигна мълчаливо напълнената си чаша срещу нея, сякаш бе приел предизвикателството.