Когато Реа Клер, все още твърдо убедена, че е в състояние да управлява съдбата си с малките си ръце, срещна погледа на капитан Лейтън, тя дори не заподозря, че бъдещето й е решено.
— О-о-о! Откъде, по дяволите, знаете как изглежда картата, лейди Реа? — попита смаяно Кони.
— Защото всички карти на потънали съкровища изглеждат еднакво — побърза да обясни Алистър. Като видя обърканото, пламтящо от смущение лице на младата дама, усмивката му угасна.
— Мисля, че картата все още се мотае някъде из каютата ми — подкрепи го спокойно Данте. — Сигурно съм я показвал на лейди Реа, но… — Той спря за миг, когато забеляза, че сътрапезницата им с мъка сдържа прозевките си. Очите й вече се затваряха. — Тъй като лейди Реа изглежда уморена, предлагам да отложим интересния разговор за утре. Какво ще кажете? — попита учтиво той, скочи от мястото си и й подаде ръка. Реа нямаше друг избор, освен да приеме помощта му. — Ще ви придружа до кабината ви. Вече е късно. — Гласът му прозвуча заплашително.
— Моля за извинение, господа, но както изглежда, аз наистина не мога да държа очите си отворени. Вечерта беше прекрасна, а яденето чудесно приготвено. Благодаря ви, мистър Кърби — усмихна се учтиво Реа. — Мисис Пийчъм нямаше да се справи по-добре. Желая ви лека нощ, джентълмени — завърши тя и колебливо сложи ръката си върху лакътя на Данте. Макар че докосването беше съвсем леко, тя усети под връхчетата на пръстите си коравите му мускули. Данте сложи ръка върху нейната и я задържа.
Алистър Марлоу и Соумс Фитсимънс си наляха по чаша бренди и се разположиха удобно на столовете си, решени да дочакат връщането на капитана. Кони и Хюстън Кърби събраха съдовете и изчезнаха в кухнята. Реа имаше чувството, че късият коридор е безкраен и прекалено тих. Когато наближиха вратата, натискът върху ръката й се усили.
— Лека нощ, капитан Лейтън — промърмори тихо тя и погледна плахо в сивите му очи. Не беше подготвена за пламтящия в зениците им огън.
— За теб и мен нощта би могла едва сега да започне, мила моя — прошепна той, улови я за рамото, блъсна вратата и Реа нямаше друг избор, освен да влезе вътре, за да не бъде притисната до широките му гърди.
Тя спря на прага с надеждата да му попречи да влезе, но той я побутна настрана, пристъпи напред, затвори вратата и се облегна на нея. После скръсти ръце и я загледа развеселено.
— Играта още не е спечелена, Реа Клер — заяви твърдо Данте и името й прозвуча в устата му като милувка.
— Каква игра? — попита невинно Реа. Не искаше да признае, че си е позволила да го предизвика. Виното беше замъглило съзнанието й и острият език й изневеряваше.
— Говоря за представлението, което ни разиграваше цяла вечер, моя сладка малка лъжкиньо. Соумс Фитсимънс се включи с удоволствие, макар да не подозираше, че е само средство към целта. Боя се, че Алистър още трепери от нерви. През цялото време се страхуваше от следващите ти думи. Той е твърде честен, за да го измъчваш с подобни трикове, мила моя. Но ти изобщо не се замисли за това, нали, беше твърде заета да ме прелъстиш с чара си — обясни тихо Данте и погледът на сивите му очи я обходи от короната златни плитки чак до малките крачета в кожени сандали. Копринените чорапи създаваха странен контраст с кожените ремъци и изваяните глезени.
Погледът му спря върху потръпващите й устни и му напомни за вкуса им. Когато погледна дълбоко във виолетовите очи, той откри там скрития порив на страстта й, недостъпна за ухажвалите я досега мъже — Данте беше готов да се закълне в това. Тя беше полужена, полудете и тайната на мъжкото тяло я правеше недоверчива към докосването му. Данте разбра, че трябва да сдържа нетърпението си, ако иска да изтръгне от тялото й страстната реакция, за която копнееше.
— Боя се, че се лъжете, капитане — отговори Реа и гласът й потрепери от обърканите чувства, които бяха нахлули като буря в сърцето й. Тя беше толкова близо до него, че усещаше топлината на тялото му и виждаше пулса, който лудо биеше на врата му.
— Не, мила, ти се лъжеш, като си въобразяваш, че си спечелила играта, която започна толкова необмислено. Ти ме предизвика и сега съм тук, за да поискам печалбата си — промърмори Данте и ръцете му се сключиха около тясната й талия.
— Пуснете ме, капитане — прошепна Реа, но дъхът спря в гърлото й.
— О, не, сладката ми — отговори мъжът и притисна треперещото й тяло до мускулестите си гърди. — Днес ми каза, че ще сториш всичко, за да откупиш свободата си. Сега имаш шанса да докажеш, че ще удържиш на думата си — думата на една Доминик. Ще го направиш ли? — попита едва чуто той и улови брадичката й, за да я погледне в очите.