Усетил паренето в слабините си, той впи поглед в лицето й. Страните й имаха цвета на източни рози, очите й бяха сини като сладко ухаещи виолетки. Без да осъзнава какво прави, Данте вдигна ръка и нежно докосна една от златните плитки, стегната със смарагдовозелена панделка.
— Ти си истинско райско цвете — прошепна той и погледът му омекна.
Реа го забеляза и се възползва от случая.
— Пуснете ме, капитане, моля ви — прошепна тя. Беше готова да повярва, че е спечелила, когато мъжът пусна плитката, но в следващия миг той я привлече властно към себе си и я притисна с все сила.
— Не — проговори бавно и отмерено той. — Ти се справи добре тази вечер. Искам те и ще те взема — заключи тихо той и думите му не оставиха и капка съмнение в решителността му. Макар че очите й бяха пълни със страх, усмивката му остана жестока. — О, сладка моя Реа, твоите виолетови очи са в състояние да размекнат сърцето на всеки мъж, но аз съм сляп за нямата им молба — пошепна дрезгаво той, без да се трогва от болката в дълбините им.
— Знаеш ли как ме измъчи тази вечер? — попита горчиво той и гласът му пресекваше от гняв. — Ти флиртуваше със Соумс Фитсимънс и се обръщаше към мен като към някой тлъст евнух, който може само да наблюдава безпомощно игричките ти. Беше много жестоко, знаеш ли, когато се навеждаше към ирландеца и откриваше изваяните си гърди, когато златните ти плитки милваха бузата му, а усмивката ти беше толкова съблазнителна. И двамата знаехте, че това не означава нищо и че не той е мъжът, способен да събуди страстта ти. Той те гледаше в очите и искаше да те има. Жадуваше за меката ти уста, но ти си само моя, Реа. Аз ще бъда мъжът, който ще вземе онова, което предлагаш с такава изкусителна невинност. А ти ми го предложи, нали, мила моя? — напомни й той и топлият му дъх опари бузата й.
Данте усети треперенето й, напразните й опити да се изтръгне от парещата му прегръдка.
— Няма смисъл да се бориш, Реа. Сладко мое райско цвете, ти също желаеш да целувам устните ти, да ги разделя и да ги вкуся. Искаш да те любя, знам. Да милвам копринената ти кожа. Изпълнените ти с копнеж очи ми го казваха през цялата вечер. Може би не ме желаеш толкова, колкото аз теб, но само защото не знаеш какво удоволствие те очаква. Щом веднъж го изпиташ, ще копнееш ден и нощ за милувките на ръцете и устните ми. Само аз ще бъда способен да угася огъня, който бушува дълбоко в теб — обеща той, но думите му прозвучаха повече като проклятие, отколкото като обещание да я дари с удоволствията на любовта.
— Не — прошепна Реа и още когато устните й оформиха думата, осъзна, че тя е лъжа.
Данте също го знаеше и рече грубо:
— Не ме лъжи. — После притисна устата си върху нейната, раздели устните й и езикът му се втурна да изследва дълбините им. Силната му прегръдка не й позволяваше да се отдръпне, а тя и не искаше да бяга.
Никой не знаеше колко време мина, докато устните му бавно и колебливо се отделиха от нейните. Реа се опита да поеме въздух, каютата се завъртя пред очите й, но преди да е успяла, устата му отново се сведе върху нейната. Целувките му ставаха все по-настойчиви, все по-изискващи, ръката му се плъзна по мекото й задниче и я притисна към набъбналата му мъжественост. Реа не беше в състояние да се помръдне. Все пак тя направи отчаян опит да се отдръпне, но Данте не и позволи да му избяга.
Той я целуваше отново и отново и дъхът му се ускоряваше. Господи, тази жена беше толкова сладка! Искаше му се да я изпие до капчица. Толкова крехка и едновременно с това толкова женствена. Тя беше в ръцете му и възбудените му сетива се опиваха от аромата й. Страстта му се разгаряше, съзнанието му беше пълно със спомена за първата им прегръдка, когато пак беше вдъхвал тази чудна смесица от море и сандалово дърво.
Реа усети ръцете му върху тялото си, нежните му докосвания, които изследваха женствените му очертания. Полата се плъзна на пода и тя усети хладния полъх около голите си бедра. Ръцете му се вмъкнаха в деколтето на блузата, издърпаха го от раменете й чак до талията.
Данте отстъпи назад. Бронзовото му лице й беше чуждо. Вдигна я внимателно и я отнесе на койката. Помилва голите й бедра, за да усети топлината им, но остана прав, ненаситен да я гледа.
Реа стисна очи. Знаеше, че мъжът е още там, и отчаяно се опитваше да си поеме въздух. Чуваше само биенето на кръвта в ушите си.
— Погледни ме, Реа — проговори настойчиво Данте и приседна до нея. Макар и нежно, докосването му опари крехкото й рамо.