Реа отвори очи. Данте беше свалил жакета и жилетката и бе разхлабил вратовръзката си.
— Позволи ми да те любя — проговори дрезгаво той и зарови лице в топлите й гърди. Устата му намери меките розови връхчета, езикът ги заблиза и Реа стреснато усети как зърната й се втвърдяват под милувката му.
— Не — прошепна през сълзи тя. Напразно. Коравите му ръце обхванаха голото й задниче и го доближиха до устата му. През тънкия плат на панталоните тя усещаше мощно пулсиращия член, който се стремеше да я изпълни.
— Целуни ме, сладка моя — прошепна Данте. — Целуни ме така. — Устата му се отвори и отново й отне дъха. Ръцете му се спуснаха надолу, описаха чувствени кръгове около хълбоците й и се прокраднаха към най-чувствителното, най-ранимото място на треперещата й плът. Данте знаеше, че днес трябва да я посвети в изкуство, което й беше непознато, че тялото й реагира, независимо от волята и Реа никога нямаше да забрави първите вълни на удоволствието, което се разливаше по тялото й, удоволствие, събудено от него. Но някъде дълбоко в себе си Данте знаеше, че не е почтено да се възползва от невинността й. Той притежаваше богат опит в общуването с жените и той му даваше възможност да я въведе във всепоглъщащите радости на плътта, да й даде удовлетворението, което завинаги щеше да промени живота й. Така щеше да промени и представата й за него — той беше първият й любовник и това щеше да го направи нещо съвсем особено за нея, да му даде власт и влияние, недостъпни за всеки друг мъж. Данте побърза да прогони тези неприятни мисли, защото изведнъж усети как устата й търси неговата и езикът й се плъзга между отворените му устни. Сега вече знаеше, че е успял да събуди страстта й.
Реа усети силните тръпки, които го разтърсиха, когато ръцете й плахо се плъзнаха по гърба му, а после помилваха и къдравите косъмчета на гърдите му. Тя усети за първи път, че жената също има власт над мъжа. Фактът, че простото докосване на устните й беше предизвикало такава силна реакция, й даде страшното усещане, че го е надвила.
Тя не успя да се наслади докрай на това усещане за власт, защото устата на Данте завладя безмилостно нейната, а ръцете му започнаха да милват тялото й с дързостта на сигурен в себе си любовник, поощрен от поведението на любимата си.
Внезапно твърдото му тяло се отдели от нейното и Реа чу глухо проклятие. Тя отвори очи и видя Данте застанал до койката, облян от трепкащата светлина на фенера, който висеше от тавана. По мускулестите му гърда блестяха капчици пот. Той претърсваше каютата с поглед и изражението му съвсем не изглеждаше благосклонно.
Реа изпищя от страх, когато някой скочи на койката до нея. Надигна се и погледна в две блестящи смарагдовозелени очи.
— Ямайка! — изръмжа Данте и хвърли зъл поглед към едрия котарак, който се беше свил на кълбо до рамото на приятелката си. Като забеляза, че цялото внимание е съсредоточено върху него, Ямайка замърка доволно.
— Върви по дяволите — промърмори Данте и се улови за рамото, където ноктите на котарака бяха разкъсали кожата му. Когато отдръпна ръката си, усети, че по пръстите му се стича кръв. — Как е влязъл тук? — попита остро той.
— Мисля, че изобщо не е излизал — отговори дрезгаво Реа и гласът й прозвуча странно в собствените й уши. — Беше тук, когато се преобличах за вечеря. Сигурно съм го забравила. Когато осъзна, че Ямайка я е спасил в последния момент, Реа едва не изпищя. Очите й не се откъсваха от едрия мъж до леглото, красивото му лице се разми в нахлулите сълзи. Този човек беше чужд и я плашеше. При мисълта за нежностите, които си разменяха само преди минута, в гърлото й се надигна вик. Тя беше готова да се отдаде на капитана на „Морския дракон“, на студенокръвния авантюрист, който беше равнодушен към всичко и към всички и се интересуваше само от задоволяването на животинската си похот.
— Забравила си го, така ли? — попита гневно Данте и впи поглед в полуголата фигурка на леглото. Тя се беше свила на кълбо, ръцете й притискаха меката козина на котарака, стройните й бедра бяха здраво стиснати. Все пак позата, в която лежеше, му позволяваше да се наслади на прекрасно закръгленото й задниче, което го привличаше неудържимо с гладката си девствена кожа.
Данте протегна ръка, за да прогони котарака от почетното му място до момичето, но Реа се отдръпна уплашено назад и погледът й срещна неговия във внезапен изблик на отвращение.
— Не ме докосвайте! — изсъска тя с такава злоба, че не остави и съмнение за намерението си да впие ноктите си в плътта му.
— Първият изблик на страст се оказа доста бегъл, мила моя — отбеляза тихо мъжът. Очите му искряха от гняв. — Е, може би си права, сладката ми, може би магията наистина е свършила. Поне засега — заключи предупредително той. Обърна се рязко и грабна от стола жакета и жилетката си. На вратата се обърна още веднъж и проговори с горчива усмивка: — Лека нощ, мое малко райско цвете. Оставям те да спиш спокойно.