Горещите сълзи на Реа Клер Доминик потекоха безпрепятствено по бузите й, но най-после умората я надви и тя отпусна глава на възглавницата. Мекото люлеене на „Морския дракон“ я приспа, но сънят беше само временно освобождаване от мъчителните съмнения и страшните прозрения.
Осма глава
Покритите със захарна тръстика хълмове на Антигуа се издигаха на зелени вълни от утринното море, когато „Морският дракон“ видя земя за първи път след напускането на Чарлзтаун. Опънал блестящо белите си платна, корабът се плъзгаше към пристанището на Сейнт Джонс. Лоцманът измери дълбочината, преди да навлязат в плитки води. Салютът, даден към форт Джеймс, който стърчеше самотно на издадения скален нос, обрасъл с буйна зеленина, получи съответния отговор и гордата бригантина хвърли котва в пясъчното дъно. Тукашният лоцман, който бе превел „Морския дракон“ през скалите до сигурното пристанище, се върна на брега и към новопристигналите веднага се отправиха лодките на местните жители.
Заоблените хълмове, които затваряха пристанището, бяха осеяни с обработени поля, заградени с палми, които стигаха чак до далечните долини, засенчени от разкошни кедри и ракити. По склоновете се белееха каменните господарски къщи на големите плантации. Парещото западноиндийско слънце огряваше щедро тази богата земя, която събуждаше завистта на английските земевладелци в майката — родина. Цилиндричните мелници, построени насред полята със захарна тръстика, стърчаха като безучастни свидетели на това карибско богатство.
Над смарагдовозелените хълмове на Антигуа се събираха бели облаци, носени от вечно неспокойния вятър. Лекият крайморски бриз развяваше палмовите листа и хвърляше шарена сянка над плажовете от фин бял пясък. Откъм кърмата на „Морския дракон“ тези плажове изглеждаха като копринени лунни сърпове, паднали от небето.
За Реа Клер Доминик, която тъкмо се качваше на палубата — по нареждане на капитана беше останала в каютата си, докато чуждият лоцман си отиде, — тропическото великолепие с лазурното небе над зелените хълмове и ясносинята лагуна беше неземно видение. Никога преди това не беше наблюдавала толкова ярки, толкова многообразни цветове.
— Да, гледката наистина е великолепна — отбеляза доволно Соумс Фитсимънс — Даже зелените хълмове на Ирландия не могат да се сравнят с нея, макар че никога не бих посмял да кажа това в присъствието на някой сънародник — обясни той с обичайната си широка усмивка и весело намигна на Реа. Не можеше да не му направи впечатление, че топлата усмивка на девойката днес беше малко измъчена, очите й бяха обкръжени с дълбоки лилави сенки. Очевидно не беше спала добре.
— Прекрасна гледка — присъедини се и Алек Макдоналд, преди да се изкачи по стълбичката към кърмата. Бащинският му поглед не пропусна нито една подробност от кожената пола на спътницата им. Но като видя голите рамене и ръце, да не говорим за стройните пети и глезени, рунтавите му сламеноруси вежди се сключиха заплашително.
— Май ще се наложи да си поговоря малко с мистър Кърби — промърмори сърдито той. Не му беше убягнало жадното внимание, с което Соумс се наслаждаваше на безупречния момински профил, и как погледът му постоянно се плъзгаше надолу — нещо недопустимо за един джентълмен.
— Моряците ще има да се радват, като я видят, а, Алек? — попита засмяно Соумс Фитсимънс.
— Така е, и точно това ми създава грижи — отговори лаконично шотландецът и вдигна високо рунтавите си вежди, като чу стъпки по стълбичката. На палубата изникна беззъбата уста на Лонгакрес, следван по петите от Кони Брейди. — Ето че опасенията ми се потвърждават — промърмори недоволно Макдоналд и издуха облак синкав дим.
— Нали ви казах, мистър Лонгакрес? — Вятърът си играеше с мутиращия момчешки глас на Кони.
— Прав беше, момчето ми — изхихика старият пират и огледа с присвити очи девойката. — Гледката е почти толкова красива, колкото платното на хоризонта за претърпял корабокрушение моряк — изръмжа той, потърка брадичката си и се запъти към Реа с танцуващата си крачка.
Макар че вътрешно трепереше, тя се усмихна смело на стария пират и се постара да прогони неприятните си мисли.