— Надявам се, че Кони е предал на целия екипаж най-сърдечната ми благодарност за милия подарък, мистър Лонгакрес — проговори меко тя и срещна погледа му.
— О, разбира се, милейди — отвърна Лонгакрес. Макар да беше вече на възраст, вниманието на една млада лейди му беше повече от приятно.
— Наистина съм ви много благодарна — продължи тя и намери, че всяващият ужас пират всъщност не е толкова страшен.
— За мен беше голямо удоволствие, и за екипажа също — отговори Лонгакрес и добави с дяволската си усмивка: — Разбира се, аз щях да ги погреба живи, ако не беше така! — Той избухна в смях и Реа неволно се запита дали някога е постъпвал така с жертвите си.
— Видяхте ли кой е хвърлил котва непосредствено до нас, момчета? — попита с многозначителна усмивка Соумс Фитсимънс и посочи кораба, вдигнал флаг на шотландски карета.
— О, да — отговори мрачно Макдоналд, но Лонгакрес го прекъсна разгорещено:
— Струва ми се, че в последно време старият бандит е непрекъснато по петите ни — извика ядосано той и изплю кафява струя тютюнев сок през релинга.
— Сигурно има важна работа тук — рече Макдоналд, който не се впечатляваше лесно.
— Ами да, Берти Макей е винаги зает — подхвърли подигравателно Соумс Фитсимънс, който много добре знаеше, че карираните платна ги преследваха още от нос Сан Антонио.
— Берти Макей ли? — попита изненадано Реа. — Вече съм чувала това име, но къде?
— Ами, би могло да се каже, че този човек е в същия занаят като нас — обясни ухилено Соумс и намигна на Лонгакрес.
— Значи собственикът на кораба е познат на капитан Лейтън? — попита с надежда Реа. Сигурно капитанът щеше да спусне на вода някоя от лодките и да направи посещение на приятеля си. А когато напуснеше кораба…
— Ха-а-а! Ама че смешка! Двата кораба толкова често са кръстосвали носовете си, че капитаните им никога вече не биха седнали заедно да пият чай. Разбирате ли ме, милейди? — попита Лонгакрес и отново избухна в смях при представата как Данте Лейтън и Берти Макей си правят компания на чаша чай.
— Аз бих се изразил малко по-различно — обади се Соумс Фитсимънс и се ухили злобно. — С приятел като Берти Макей човек няма нужда от неприятели.
Докато слушаше тези неласкави забележки за непознатия капитан, Реа се сети кога беше чула за първи път името му. Разтрепери се от ужас, защото това означаваше недоверчивият капитан на „Морския дракон“ да я наблюдава още по-внимателно отпреди, особено ако все още хранеше подозренията, че пленницата му работи за врага му.
— Има твърде малко живи хора, които могат да твърдят, че са врагове на Берти Макей — заяви Лонгакрес и отново изплю струя тютюнев сок през релинга.
— Но капитанът враждува с него много отдавна — възрази Кони. — Когато бяхме в теснините, му погоди добър номер, нали?
— О, да! Разказвал ли съм ви вече тази история, милейди? — попита Лонгакрес и се покашля, за да говори по-добре. — Старият Берти Макей си въобразяваше, че ще ни измами, нас, почтените моряци от „Морския дракон“, но очевидно сбърка посоката на вятъра, кучият му син. Прати един от хората си да ни шпионира, надявайки се да открие тайните ни заливи и да ни предаде на кралските войници — обясни той и очите му запламтяха от гняв. — Но ние му отговорихме, както подобава, а шпионинът си получи заслуженото, нали, Кони?
— Ама разбира се, капитанът се разправи набързо с него — отговори с гордост юнгата.
— Какво стана? — попита колебливо Реа, защото кръвожадно святкащите очи на Лонгакрес не предвещаваха нищо добро.
— Заловихме шпионина на борда и го пуснахме в една спасителна лодка да се поразходи по теснините. Дадохме му и специален фенер, за да не се заблуди Берти Макей — отговори през смях старият пират, задави се с тютюна, който дъвчеше, и Алек Макдоналд трябваше дълго да го тупа по гърба, докато се оправи.
— Какво стана с човека в лодката? — попита тихо Реа. Най-после разбра колко умно е постъпил капитанът, като я е посъветвал да не споменава нищо за случилото се в каютата му през първия ден от пребиваването й на „Морския дракон“. Щом той беше сметнал, че натрапницата е съучастница на Берти Макей, какво ли щяха да си помислят хората му?
— Сигурно още се носи по вълните — изграчи Лонгакрес.
— Ако е така, сигурно съм видял призрак при последното ни слизане в Сейнт Еустатиус — възрази ухилено Соумс Фитсимънс.
— Обзалагам се, че много му се е искало да си остане в лодката, когато Берти Макей го е изтеглил на борда — добави Кони и се опита да си представи какво се е случило.
Реа погледна блещукащото море, после отмести очи към безбройните кораби в пристанището и откри на една мачта английското знаме. Не, не беше само едно — корабите с червено-бяло-сини флагове бяха поне десетина! Английски кораби, каза си тя и сърцето й се и тътни с нова надежда. Кралски кораби. Антигуа беше британска колония и тя непременно щеше да намери човек, който да й помогне. Само да успееше да слезе на брега…