— Момчетата сигурно ще се радват да слязат на сушата — отбеляза Лонгакрес и посочи увисналите по релингите моряци, които се взираха жадно към брега. Тесните улички, които водеха към пристанището, бяха отрупани с кръчми и дюкянчета. Част от града беше горяла само преди няколко месеца и все още беше в овъглени руини.
— И ти го искаш не по-малко от тях — усмихна се Соумс Фитсимънс.
— Е, може и да си прав, но не смей да ме дразниш, момченце, защото няма да стигнеш до брега — отговори Лонгакрес, който не позволяваше на никого да има последната дума, най-малко на остроумния ирландец.
— Ще почакат още малко — настави Алек Макдоналд — Капитанът ще слезе пръв, за да съобщи за кораба в митницата. Така ще ти остане малко време да се нагласиш, мистър Фитсимънс — прибави той и мустаците му потръпнаха.
Вероятно за първи път в живота си Соумс Фитсимънс се смути като момче. Виолетовите очи на Реа бяха устремени любопитно към лицето му и той разбра, че девойката също мисли за панделките, който й беше подарил, и за това, че сега ще отиде при любимата си с празни ръце.
Реа въздъхна и се запита каква трябваше да бъде следващата й стъпка. Тъй като капитанът не беше споменал нищо за подозренията, които хранеше към нея, и мъжете проявяваха пълно разбиране за неприятното й положение, най-лесното беше да убеди някого от тях да я вземе в града, след като капитанът напуснеше кораба.
Докато Реа стоеше и размишляваше, събраните на палубата матроси избухнаха в ликуващи викове. Те замахаха с ръце и започнаха да подсвиркват към лодките, които се приближаваха откъм подветрената страна и вече бяха почти до кораба.
Добре познато кожено кълбо се потърка в краката й. Реа се наведе, без да поглежда надолу, и вдигна Ямайка на ръце. Прегърна го и отново се наведе над релинга, за да види кое е предизвикало това всеобщо ликуване.
Любопитството й беше задоволено. Десетки малки лодки се тълпяха покрай корпуса на „Морския дракон“, отрупани с плодове и зеленчуци, с риба, миди и дори с пъстри букети цветя. Някои от черните лодкари бяха запънали греблата си в гредите на кораба, за да останат на сигурно разстояние.
— Лейди, лейди! Искате ли красиви цветенца? Красиви цветя за красивата дама! — изкрещя една жена, която беше застанала на носа на лодката и първа забеляза златната глава на Реа.
В лодката беше струпана цяла грамада екзотични цветя — виолетови бугенвилии, тъмнорозови и яркочервени тропически рози и какво ли още не. Реа вдъхна дълбоко сладкия аромат.
— Жасмин — прошепна тъжно тя, когато видя нежните бели цветчета, които излъчваха любимото й ухание. Голям кристален флакон с жасминов парфюм стоеше вкъщи на тоалетната й масичка в Кемъри.
Соумс Фитсимънс забеляза тъгата във виолетовите очи, хвърли една дребна монета на жената в лодката и сръчно улови запратеното към палубата жасминово букетче.
— Милейди — проговори галантно той и с драматичен жест й подаде цветята. — Вижте колко са красиви, милейди, макар че изобщо не могат да се мерят с вас — допълни тихо той и този път в черните му очи нямаше подигравка.
Реа зарови лице в цветовете и вдъхна толкова дълбоко сладкия им аромат, че й се зави свят.
— Благодаря ви, Соумс — прошепна тя и виолетовите очи заблестяха.
Соумс Фитсимънс разбра, че е направил решаваща крачка към сближаването си с прекрасната млада лейди. Е, поне няма да съм й чужд, каза си с въздишка той, а това е по-добре, отколкото нищо. Човек трябваше да приема живота такъв, какъвто е, а обикновен моряк като него никога нямаше да живее редом с лейди Реа Клер Доминик.
За разлика от приятелката си, Ямайка не хареса аромата на жасмин. Много повече го привличаше миризмата на прясна риба, да не говорим за пъпните кани мляко, които също се предлагаха.
Реа усети как козината му настръхна и го пусна на палубата. Котаракът знаеше много добре как да привлече вниманието на някой от мекосърдечните, щедри жители на острова, който с радост щеше да се лиши от парче риба в негова полза.
Соумс посочи с глава към веселите моряци, които подвикваха любезни, но недвусмислени забележки на младите момичета в лодките.
— Мисля, че трябва да сляза долу и да въдворя ред — промърмори с хитра усмивка той и се затича към палубата, последван от Лонгакрес.