Младото момиче напрегна слух, за да не пропусне нищо от предстоящата среща, дори издаде глава напред. Беше очевидно, че това няма да бъде разговор между стари приятели, а по-скоро сблъсък между ожесточени врагове.
— Я виж ти кой бил тук! — проговори изненадано Берти Макей, сякаш не вярваше на очите си.
— Не съм чул, че приливът е довлякъл костенурки — захили се един от хората му и смушка съседа си в ребрата.
— Нищо чудно, приятелче, защото си бил твърде зает да държиш над водата ореховата черупка, която наричате кораб — отговори веднага Лонгакрес и изплю тютюна си точно пред босите крака на моряка.
— Ей, внимавай, стари пирате! — изръмжа мъжът, но като забеляза святкащите очи на Лонгакрес и бързото движение на ръката му към колана, благоразумно отстъпи крачка назад.
— Я виж ти кой бил тук! — повтори подигравателно Кобс, имитирайки съвършено Бърти Макей и изгледа със зяпнала уста един от мъжете зад капитана на „Ани Джейн“. — Нима това наистина е Джордж Гримс, носещият се по водата? — попита той и едва не се задави от смях при спомена за случилото се в теснините на Флорида.
— Малкият Джордж? — присъедини се към него Макдоналд и разтегна уста в усмивка.
— Да, аз съм, и имам да ви кажа няколко думички — отговори мрачно Гримс. Обкръжен от приятелите си, той се чувстваше много по-сигурен, отколкото в мига, когато трябваше да се изправи очи в очи с отмъстителния екипаж на „Морския дракон“. Ако му се удадеше удобен случай, без колебание щеше да забие стоманеното острие на ножа си в широките гърди на Данте Лейтън.
— Недейте така, момчета — побърза да се намеси Берти Макей. Не можеше да допусне сбиване пред очите на целия град. Нали трябваше да пази доброто си име. — Не бива да привличаме вниманието на пристанищната полиция.
— Да, капитане, прав сте. Не мога да си представя, че изисканият господин ще ни окаже съпротива — отбеляза един от хората му, после безсрамно подуши косата на Барнаби Кларк.
— С удоволствие ще ви науча на добри маниери, сър — изсъска разгневено Кларк и посегна към камата си.
— О, миличък, та аз ще те насека на парчета още прели да успееш да извадиш оръжието си — проговори предупредително морякът.
— Дълго ли ще останете в Антигуа, капитан Лейтън? — попита учтиво Берти Макей. За да отслаби напрежението, той се промуши ловко между своите хора и капитана на „Морския дракон“.
— Ще остана, колкото и вие, капитан Макей — отговори небрежно Данте и двамата знаеха какво означава това.
Смехът на дебелия огласи улицата. Реа потропваше с крак от нетърпение. Защо двете групи не се разделяха? Защо не й даваха възможност да избяга?
— О, капитан Лейтън, вие наистина умеете да ме разсмивате като никой друг! — изпъшка тежко Берти Макей. — Все още не съм се отказал от желанието да станем партньори. Размислихте ли междувременно? — попита той и огледа бдително настървената за бой дружина около стария му съперник. — Защо не се върнете в кръчмата да пиете още по едно, момчета? — обърна се той към моряците си, извади от джоба си няколко монети и ги хвърли в протегнатите им ръце. — Хайде, да ви няма!
Макар и мърморейки недоволно, моряците го послушаха. Повлякоха крака към края на улицата, направиха завой и изчезнаха.
— Сега, след като въздухът малко се поразчисти, капитане — продължи Берти Макей и хвърли многозначителен поглед към хората на съперника си, — не бихме ли могли да поговорим на четири очи?
Данте се обърна към моряците си, които внимателно претърсваха с очи оживената улица с надеждата да зърнат някъде една златна плитка.
— Е, добре — промърмори той и кимна с глава към Алистър да продължи търсенето. — Е, какво имате да ми кажете? — попита учтиво той, когато остана насаме с Берти Макей, макар че едва сдържаше нетърпението си да намери Реа Клер.
— Бих желал да продължим разговора, който водихме преди известно време, капитане — отговори открито Берти Макей, усмихна се любезно на един минувач и свали шапка пред една дама.
— Така ли? — попита незаинтересовано Данте.
— Да, капитане, мисля, че все още имате нужда от таен съдружник. Човек като мен би могъл да се занимава със сделките в Чарлзтаун, докато вие уреждате работите си тук, ако разбирате какво имам предвид — обясни доверително Берти.
— Боя се, че или вие не сте ясен, или аз не схващам толкова бързо — промърмори в отговор Данте. С ъгъла на окото си беше забелязал някакво движение в края на улицата и можеше да се закълне, че е била Реа.
— Ще убедя всички останали собственици на кораби, че не сте успели в търсенето, капитане, ще се погрижа дори собственият ми екипаж да не заподозре нищо. Така, ако случайно намерите съкровището, ще делите само с мен — предложи със сияещо лице Берти Макей.