Реа тичаше по неравната улица и на няколко пъти едва не падна. Ужасът й нарасна, когато установи, че мястото е пусто. В края на улицата започваше безкрайният тропически гъсталак, толкова преплетен, че никой не можеше да мине през него. Обзета от паника, Реа се обърна, вслуша се в приближаващите се стъпки на мъжете и се запита как може да се страхува толкова посред бял ден. Потърси някакъв изход, но буйната зеленина беше непроходима. Внезапно тишината бе разкъсана от гръмогласния рев на пияните моряци, които стигнали до жертвата си.
— Страхотна гледка, а, приятел? — промърмори възхитено единият.
— Защо побягна от нас, момиче?
— Щяхме да си платим честно и почтено, но ти ни умори от бягане, затова няма да получиш нищо — ухили се третият, известен под името Джордж Гримс Очите му погълнаха крехката фигура на Реа и се залепиха върху вълнуващите се малки гърди.
— Ау, каква красавица!
— Радва ти окото, нали?
— Дай да я поогледаме малко по-отблизо, приятел!
Реа стоеше като вцепенена, неспособна да откъсне очи от суровите мъжки лица. Не беше изпитвала такъв страх, откакто се беше събудила в мрака на „Лондон лейди“.
— Как се казваш, малката?
— Хайде, отговори на стария Джако, знаеш ли колко му се иска да чуе гласчето ти. Я виж косите й. Същинско злато! Виждал ли си някога такива очи? Трябва да ги погледна отблизо, приятели! — изрева Джако и закрачи тежко към нея.
Реа усети, че почва да трепери. Ако се опиташе да избяга, краката щяха да откажат да я носят. Когато мъжът с мазни коси и овехтели, раздърпани дрехи, наближи, тя изпищя с все сила:
— Не смей да ме докосваш!
— О, колко мило. Това момиченце говори като същинска лейди — хили се морякът и направи още една крачка към нея, пришпорван от виковете на другарите си, образували полукръг, за да затворят улицата. — Хайде, милинка, кажи още нещо на стария Джако, гласчето ти е толкова звучно — продължи подигравателно той и пристъпи още по-напред.
— Не я докосвай, кучи сине! — изкрещя детски глас и се втурна между мъжете и девойката. Моряците се огледаха стреснато. Момчето се хвърли върху гърба на Джако и го блъсна. Двамата се търколиха в топлия пясък, но битката беше неравна, защото притеклият се на помощ на Реа Кони не беше и наполовина толкова тежък, колкото стария моряк. Не беше и убиец като него: изведнъж блесна острие на кама и Реа заслепено отвори очи. Само след миг се възцари потискаща тишина. Само Джако се изправи и огледа жертвата си с вълчи поглед.
Рея отвори очи и като видя Кони да лежи на земята, с разпилени черни коси по смъртнобледото лице, едва не припадна. Големите сини очи на момчето бяха затворени, детският глас беше замлъкнат.
— По дяволите, та той беше само дете — промърмори ядосано един от мъжете.
Реа изпищя пронизително и мъжете се паникьосаха още повече.
— Стисни я за гушата, човече! Не знаеш ли, че ако ни хванат, ще ни пратят на бесилката?
Джако се запъти с решителна крачка към Реа, която беше коленичила край ранения Кони Брейди. Тъкмо когато я сграбчи за косата, нещо остро се заби в рамото му и той се обърна като ужилен. Вдигна глава и се сгърчи от страх, когато се озова лице в лице с кралски офицер, стиснал в едната си ръка димящ пистолет. В другата държеше шпага и острието й беше в опасна близост до гърдите му.
— Пуснете дамата, или ще умрете — проговори спокойно офицерът и застана между мъжете и момичето, предпазвайки с тялото си падналото дете. Моряците бяха изпили толкова много ром, че все още се чувстваха смели и офицерът можеше да отгатне без усилия какво става в главите им. Той беше сам, а те бяха шестима. Той имаше шпага, но те носеха ножове и поне един от тях щеше да улучи целта дори от това разстояние.
— Ако имате малко ум в главите си, ще се върнете на кораба си, разбира се, без приятеля си. Той трябва да се изправи пред съдията — проговори любезно офицерът, без да изпуска от очи и най-малкото движение в групата.
— Ей, не можете да ме оставите така! Да не би само аз да съм виновен за случилото се? — изрева Джако и отправи предупредителен поглед към умърлушените си другари, които тихо се съветваха по предложението на офицера.
— Помислете пак, момчета — продължи вразумително офицерът, със същия глас, с който се обръщаше към хората си под град неприятелски куршуми. — Дали този смел моряк, който е пробол с ножа си едно дете, ще остане и ще се бие за някого от вас, ако е изпаднал в тежко положение? Помислете, преди да извършите нещо, което със сигурност ще ви отведе на бесилката — заключи делово той.
Джако имаше какво да загуби, ако другарите му го изоставеха и когато офицерът се извърна настрана, морякът посегна светкавично към колана си и измъкна дълъг нож. Вдигна го, но така и не успя да го хвърли, защото в същия миг проехтя оглушителен изстрел. Джако изрева от болка и се взря невярващо в разтрошената си ръка и в кръвта, която се стичаше по ризата му.