Офицерът хвърли гневен поглед към ножа на Джако, паднал до ботуша му, и се обърна в посоката, от която беше дошъл изстрелът. Срещна сивия поглед на Данте Лейтън и лицето му се озари от усмивка.
— Капитан Лойд — проговори учтиво Данте. Но когато видя ранения Кони Брейди и плачещата над него Реа, се обърна към моряците на Берти Макей и дори замъглените им от рома мозъци усетиха убийствената му ярост. Ако имаше човек на света, когото не желаеха да срещат по пътя си, това беше именно Данте Лейтън. Всички знаеха, че този човек е безмилостен. С горчива усмивка капитанът на кораба на Негово кралско величество „Порткълис“, сър Морган Лойд, трябваше да установи, че пет двойки очи се впиха с няма молба в синята му офицерска униформа — макар че иначе бяха готови да плюят върху нея.
— Данте! — изплака Реа, като видя доскорошния си враг. Бе вдигнала главата на Кони Брейди в скута си и се опитваше да спре кръвта от рамото му. — Онзи човек го прониза с нож и за всичко съм виновна аз — захълца тя. Залюля момчето като бебе и в този момент тежките му ресници се надигнаха.
— Лейди Реа? — прошепна безсилно Кони. — А аз си мислех, че няма да ви видя никога вече. Не исках да напускате „Морския дракон“, но не казах на никого. Капитанът се разсърди ужасно и вече не ме обича — промълви с угасващ глас той и очите му се остъклиха. — Видях ви да тичате през улицата и ви последвах до пазара, но после ви изгубих. Внезапно се появиха тези хора и аз трябваше да ви защитя, лейди Реа. — Очите му отново се затвориха.
— О, Кони, ти ме спаси! Ти си моят малък герой! — увери го през сълзи Реа.
Данте Лейтън пристъпи към смълчалите се мъже. Изгледа ги един по един, но после посвети цялото си внимание на моряка, опитал се да убие сър Морган.
Кралският офицер се почувства неудобно от жаждата за убийство, която светеше в очите на капитан Лейтън. Твърде често беше виждал този поглед у мъже в разгара на битката и знаеше, че трябва да предприеме нещо, иначе щеше да бъде принуден да свидетелства срещу Данте Лейтън пред съда.
— Данте! — Реа отчаяно се опитваше да привлече вниманието на капитана върху себе си. — Трябва да повикаме лекар. Кони е толкова блед и студен! — извика тя и сър Морган се възползва от удобния случай.
— Познавате ли момчето и дамата?
— Момчето е моят юнга — отвърна кратко Данте.
— Предлагам ви да последвате съвета на младата дама. Малкият има нужда от помощ. На борда на „Порткълис“ имаме отличен хирург. Ако желаете, ще го изпратя веднага на „Морския дракон“, за да се погрижи за раната — заговори бързо офицерът, макар че не вярваше момчето да остане живо.
— Благодаря ви, но моят стюард е много опитен в лечението на такива рани и със сигурност знае какво трябва да се направи — отговори тихо Данте и отново се обърна към утихналите мъже. — Какво ще правите с тази паплач?
— Мисля, че ще бъде трудно да ги обвиним в престъпление — виждате, че са пияни, а това не е нещо необичайно в тази част на града. Затова предлагам да ги пуснем — отговори сър Морган, но Данте прие думите му без особено вълнение. Цялото му внимание беше съсредоточено върху ранения Джако.
— А този?
— Аз лично ще отведа този подлец при съдията — отговори рязко сър Морган. — Ще имам нужда от свидетелските ви показания. Ще останете ли още известно време в Сейнт Джонс? — попита той и изправи на крака уплашения Джако.
— Само ден или два — отвърна кратко Данте. — Най-късно в събота ще изляза в открито море. — Той вдигна внимателно припадналия Кони Брейди и помогна на Реа да се изправи.
— А дамата? — попита учтиво сър Морган, едва скривайки любопитството си. Момичето беше облечено като островна жителка, но езикът му беше цивилизован, а нежното и благородно лице беше неповторимо в красотата си. — Къде мога да ви намеря, ако имам нужда от още един свидетел? — попита внимателно той.
Колкото и трудно да му беше, капитанът на „Морския дракон“ взе решение, че Реа сама трябва да отговори на този въпрос. Ако желаеше, тя можеше да разкрие самоличността си, да разкаже историята на отвличането си и да си възвърне свободата. Сър Морган Лойд не беше глупак и щеше да я изслуша внимателно, а после щеше да предприеме всичко необходимо, за да изясни истината. Може би щеше да я върне лично в Англия и да я изправи пред семейството й. Така щеше да отстрани веднъж завинаги всички съмнения относно личността й.