По време на вечерята фенерът на палубата се клатушкаше силно във всички посоки и хвърляше страшни сенки върху събраните около масата лица. Бурята вилнееше. Реа, която едва успяваше да опази чашата си от падане, имаше чувството, че цялата ярост на стихиите се излива върху „Морския дракон“. Корабът теглеше с все сила котвеното въже, вятърът свиреше в такелажа, по палубата се лееше дъжд.
— Радвам се, че сме се приютили в този създаден от Бога залив — отбеляза Алистър и отпи глътка бренди. После изгледа доволно празната си чиния. — Господи, това беше истинско празнично меню. Кокосовият сладкиш е несравним, наистина — добави той и вдигна тост към ухиления Хюстън Кърби.
— Да, добър беше. Вече съм сигурен, че ще намерим съкровището. След една такава вечеря нищо не може да се обърка — подкрепи го Соумс Фитсимънс.
— Надявам се да излезете прав, мистър Фитсимънс — изрече с копнеж Барнаби Кларк. — Защото вече съм избрал парчето земя, което ще си купя на остров Невис. Би било хубаво да стане мое, преди да съм станал стар и немощен.
— А аз — заговори с премрежен поглед Соумс Фитсимънс — горя от желание да си намеря любимо момиче със златна коса и очи като безкрайното море. Но ще ми трябва цяло състояние, за да мога да й предложа онова, на което е свикнала. Ако работя честно и почтено, ще остарея и ще побелея, преди да мога да помоля за ръката й.
Капитанът се надигна рязко.
— Джентълмени, вече е късно и ако искаме да направим нещо повече, а не само да си мечтаем за съкровището, което ни чака на дъното на морето, трябва да се оттеглим за почивка. Утре, когато бурята отмине, всеки трябва да бъде на поста си — заяви мрачно той и се обърна към Реа: — Милейди, аз ще ви придружа до кабината ви. Както виждам, бурята не е единственият ни проблем тази вечер.
Реа се надигна, пое ръката му и се усмихна смутено на умълчалите се мъже, които също бяха станали и любопитно се споглеждаха.
Данте спря до вратата към каютата й и я погледна замислено. Реа въздъхна и гърдите й опънаха тънката дантела на деколтето, която възхитително подчертаваше бледо златната кожа.
— Знаете ли, капитане — заговори тя, за да прекъсне напрегнатото мълчание, което я мъчеше всеки път, когато оставаше насаме с него. — Днес мислих много за онова, което екипажът очаква от съкровището. Чух и мистър Кларк и Соумс Фитсимънс да разказват за надеждите си. — Реа се покашля нервно, защото не знаеше как да подхване темата. — Много ми се иска да ви попитам какво ще стане, ако се окаже, че съкровището не съществува?
— Разбира се, трябва да имаме предвид и тази възможност — отбеляза равнодушно Данте.
— Не мислите ли, че има и друга възможност да осигурите на хората си по едно малко състояние? Разбира се, то няма да достигне сумата, която биха получили от потъналия испански галеон, но все пак… Знаете, че за връщането ми е обявена награда, а вие и екипажът на „Морския дракон“ сте моите спасители. Ще се погрижа баща ми да възнагради всекиго от вас поотделно — заяви уверено тя. Видя как очите на Данте Лейтън заискриха от гняв, но не можа да разбере с какво го е обидила. Искаше само да помогне. — А вашият дял, капитане, ще бъде най-големият. Татко ще… — Реа не можа да продължи. Данте сложи ръце на раменете й, привлече я към себе си и я погледна право в очите.
— Никога не ми предлагай пари, Реа. Ще те върна на баща ти, но не за пари. Не са ми чак толкова нужни — прошепна тихо той, ръката му се плъзна по шията й и спря върху мястото, където пулсираше вената. — Страх ли те е от мен, мила? Дано никога не забравиш урока, който получи днес. Вече вярвам, че ти наистина си лейди Реа Клер Доминик, но аз съм си същият капитан на „Морския дракон“, който е хвърлил котва на хиляди мили от бреговете на Англия. Не съм се променил — завърши предупредително той и устните му завладяха нейните. Толкова дълго беше копнял да се потопи в сладостта им, че не издържа.
Реа се разтрепери като лист в прегръдката му. Данте се облегна на вратата и притисна горещото й тяло към своето. Устните му изследваха ухаещата кожа на набъбващите й гърди, после се върнаха към полуотворената й уста. Изпитваше невероятно облекчение, че Реа не го отблъсна. Тя го желаеше и от тази скрита искра все още можеше да пламне буйният огън на страстта. А страстта щеше да погълне и двамата, да ги промени завинаги. Само не биваше да спират дотук. Тази мисъл го обля като студен душ и той се отдели от Реа толкова внезапно, че тя не разбра какво става с нея. Данте я бутна в кабината и бързо затвори вратата.