Реа срещна сияещия поглед на Алистър и разбра всичко. Очите й заблестяха, тя се надигна на пръсти и зарадвано го целуна по бузата.
— О, Алистър, толкова се радвам за всички ви! — извика весело тя.
— А какво ще кажете за мен, лейди Реа? — попита Данте Лейтън, който се беше приближил незабелязано и бе видял как Реа целува помощника му. — Аз не заслужавам ли поздравления? — добави с усмивка той. В гласа му нямаше нито подигравка, нито гняв, сивите му очи сияеха от задоволство. Екипажът на „Морския дракон“ беше направил наистина невероятно откритие.
Алистър се засмя и внимателно се освободи от прегръдката на Реа. После се обърна и бавно закрачи към северния бряг, за да се порадва на намерения кораб.
— Моите най-добри пожелания, капитане — проговори несигурно Реа. Не знаеше как да реагира на този нов Данте Лейтън.
— Данте. Името ми е Данте, Реа — прошепна той и пристъпи към нея. Беше само с панталон, бронзовите голи гърди и мускулестите ръце блестяха от пот.
— Желая ви много щастие, Данте — повтори послушно Реа. Срещна погледа му и се почувства слаба и безпомощна. Усети и още нещо, много по-опасно — нарастващо чувство на привързаност към този дяволски капитан. Чувство, съвсем различно от плътското привличане, което беше изпитвала досега. Но и новото усещане беше също толкова силно.
Данте стоеше само на сантиметри от нея и тя можеше да различи всяко отделно къдраво косъмче по гърдите му. Виолетовите й очи се устремиха въпросително към лицето му, пулсът й се ускори, когато видя нежността, изписана в сивия поглед.
— Няма ли и аз да получа целувка? Помощник-капитанът беше богато възнаграден за любезността си, защо не се погрижите и капитанът да получи нещичко? — помоли той и гласът му прозвуча учудващо скромно.
Реа се надигна отново на пръсти, сложи ръце на твърдите мъжки гърди и с искрена нежност го целуна по бузата. Когато понечи да стъпи на земята, силните му ръце се сключиха около талията й. Устните им се съединиха в мека, изпитваща целувка, която не изискваше нищо.
Данте беше впил очи в лицето й. Усмивката му беше искрена и събуждаше в душата й чувството за споделена веселост.
— Ела — рече той и взе ръката й. — Искам да ти покажа какво намерихме.
Гледката беше невероятна. Сякаш попаднаха в друг свят. Сякаш времето спря да тече. В края на плажа от пясъка беше изникнал паметник от славното минало: полуизгнилата мачта на горд испански галеон.
— Господи! Испанският моряк дори не си е мокрил панталоните, когато е събирал плячката — отбеляза капитанът и хвърли тъжен поглед към разрушения от стихиите кораб. Никой истински капитан не понася тази гледка. — Ураганът, който е връхлетял върху испанската флота, сигурно е запратил галеона в залива и го е блъснал в скалите.
— Защо го намерихте едва сега? — попита възбудено Реа.
— Дължим голяма благодарност на бурята, защото без нея надали щяхме да открием нещо — отговори сериозно Данте и посочи насипаните през нощта дюни. — Минали са много години от смъртта на испанеца и честите тропически бури сигурно са променили значително линията на брега. Така корабът се е озовал под пясъка. Снощната буря ни свърши добра работа. Богинята на съдбата ни оказа голяма услуга, като ни я изпрати. Сега обаче трябва да изровим всички сандъци със злато, преди да се е надигнала следващата буря, която ще погребе останките под нови двайсет стъпки пясък. Едва тогава ще мога с увереност да кажа, че щастието е на страната на „Морския дракон“ — завърши с усмивка той и погледна предизвикателно синьото небе.
— Ела да ти покажа нашето съкровище — обърна се той към Реа и се усмихна подканващо. Улови ръката й и я отведе до един сандък, измъкнат от потъналия кораб и разбит с брадва. Съдържанието му, състоящо се от златни и сребърни монети, беше разпръснато в пясъка.
— Цяло състояние, милейди! — изрева въодушевено Соумс Фитсимънс и загреба шепа монети, които щяха да променят бъдещето му. — О, милейди, вашите виолетови очи ни донесоха щастие!
— Намерихме много златни кюлчета, има и още няколко сандъка с монети — обясни Данте и подвикна ободрително на мъжете, които внимателно обхождаха полузаровения кораб. — Щом вълнението утихне, трябва да организираме по-добре изкопните работи — обърна се той към Алистър, който беше дошъл при тях, натоварен с цял куп изкусно изработени сребърни и златни предмети.
— Погледнете какво намерих на кърмата! Сигурно са от каютата на някой богаташ — рече момъкът и размаха ръждясал пистолет с изгнила дръжка. — Вижте какви красиви сребърни вещи, а и този златен кръст! Невероятно е, като си представиш, че някога са принадлежали на испански капитан или благородник, нали? — прошепна страхопочтително той. Останките на кораба криеха много спомени.