Кони дотича с ръце, пълни със златни монети.
— Лейди Реа, богати сме! Намерихме съкровището! — извика момчето, пусна богатството си в пясъка и хукна да търси още.
Реа постоя още малко на брега, за да наблюдава работата на мъжете. Данте скоро успя да въведе ред. Сандъците бяха извадени от трюма и наредени на пясъка. Алистър се зае с описването на съдържанието им. За делба щяха да мислят после.
Денят отмина, сенките се удължиха и Реа с готовност предложи услугите си на Хюстън Кърби, който имаше нужда от помощник при приготвянето на вечерята. Преди това беше седяла дълго до Алистър, за да му помага да нанесе в списъка си намерените предмети на изкуството, и с радост почисти няколко кристални чаши и гарафи, отминати като по чудо от морските стихии. Но най-много време прекара във възхитено съзерцание на предметите, които й носеха мъжете.
Данте почти не се мяркаше пред очите й. През целия ден капитанът работи рамо до рамо с моряците си. Когато започна да се смрачава и Кърби се отправи към „Морския дракон“, за да напълни голяма кошница с провизии и да я донесе на брега, Реа тръгна с него. Екипажът възнамеряваше да прекара вечерта на плажа, да опече месо на шиш и да празнува цяла нощ откритието си. Такъв изключителен случай трябваше да се отбележи, както подобава.
— Кърби — рече внезапно Реа и неохотно изтри потта от ръката си.
— Да, милейди? — отговори дребният стюард и продължи усърдно да гребе към „Морския дракон“.
— Чувствам се токова мръсна, че не мога да се понасям. Щом ще празнуваме цяла нощ, искам поне да бъда чиста. Почакайте да си взема сапун, а после ще ме откарате от другата страна на залива, за да мога да се окъпя, нали? — помоли с усмивка тя.
— Разбира се, милейди, за мен ще бъде удоволствие. Още по-хубаво ще бъде, ако някои хора последват примера ви — ухили се Кърби. — Чакайте тук, аз ще ви донеса всичко. Днес работихте като редови моряк, милейди — заключи той, много доволен от усърдието й.
Реа не беше почивала нито минута и беше помагала на всеки, който потърсеше помощта й.
След като събра тоалетните й принадлежности и я откара с лодката на брега, Кърби огледа внимателно пустия плаж и рече:
— Съгласна ли сте да дойда след един час? Толкова време ще ми е необходимо да приготвя вечерята.
— Прекрасно — отговори с усмивка Реа и го изчака да се отдалечи. Господи, колко прекрасно беше да си съвсем сам на плажа!
Слънцето беше още високо на хоризонта, пясъкът — топъл и мек и галеше толкова приятно босите й нозе. Реа въздъхна и се запъти към ниските храсти и палми, които щяха да я предпазят от любопитните погледи на моряците. Зад един заоблен пясъчен хълм се бе образувала истинска затворена лагуна, чието песъкливо дъно ясно личеше през тихата, кристално ясна вода.
Реа се освободи бързо от дрехите си, сгъна ги грижливо и ги положи на пясъка, после се потопи в топлата вода на лагуната. Изми се набързо с ухаещия сапун и се отпусна уморено по гръб, устремила поглед към ясното небе.
Скоро затвори очи и се остави водата да я носи. Постепенно забрави всичко — дори времето — и меко плискащата се вода отнесе надалеч всичките й грижи. Когато водата внезапно изстина, тя отвори стреснато очи и изненадано забеляза, че хоризонтът се е оцветил в бронзово и слънцето потъва в морето като пламтящо огнено кълбо. Скочи, насапуниса се още веднъж и изстърга от тялото си цялата мръсотия на уморителния ден. Потопи се във водата и изми косата си. Трябваше да побърза, иначе дребният стюард щеше да се разтревожи и да тръгне да я търси.
Данте Лейтън вървеше по следите от боси крака, отпечатани дълбоко в пясъка. Лицето му издаваше загриженост, защото беше чакал повече от четвърт час в малката лодка. Когато Реа не отговори на виковете му, тръгна да я търси.
Първото, което намери, беше купчинката дрехи в пясъка. Ръката му помилва с копнеж копринената блуза. Като видя, че приливът ей сега ще ги отнесе, той побърза да ги прибере на сигурно място. После присви очи и претърси лагуната за собственичката им. Видя издигналия се фонтан от пръски, нещо златно проблесна на фона на залязващото слънце и Данте инстинктивно се приюти под палмите, които растяха наблизо. Не стана нужда да чака дълго. Реа скоро излезе от водата. Стройното й тяло блестеше, тя изглеждаше като неземно видение от слонова кост и злато, а пламтящият залез на агънцето зад гърба й я правеше част от този див, примитивен бряг.
Тя е невероятно красива, каза си Данте и втренчи поглед в изкусително заоблените твърди гърди. Розовите им зърна блестяха като сърцевината на рози, а талията й беше толкова стройна, че без усилие можеше да я обхване с една ръка. Погледът му помилва малкото тъмно петно между стройните бедра.