Мократа й коса висеше като мантия от кехлибар над крехките рамене. Златните къдрици се спускаха чак до хълбоците. Данте не искаше да я стресне и не смееше дори да диша, за да не привлече вниманието й. Щеше да се почувства много зле, ако тя се покриеше, щом го видеше. Ала инстинктът скоро я предупреди, че не е сама. Като видя, че Реа се оглежда подозрително, Данте излезе от сянката. Очите на девойката се разшириха от страх, но тя не реагира с гняв и срам, както беше очаквал мъжът, а просто спря в пясъка и зачака.
Когато разбра, че Реа дори не помисля да се скрие от него, Данте загуби ума и дума. Тя стоеше смело срещу него, с леко зачервени страни и плах поглед. В очите й пламтеше незадоволената страст, която бушуваше и в неговото сърце.
Когато мъжът направи първата крачка, Реа не се помръдна. В следващия момент той се изправи пред нея и впи очи в голото й тяло, позлатено от залязващото слънце. Сърцето му биеше толкова силно, че кръвта туптеше във вените му като бушуването на океана.
Данте протегна колебливо ръка, за да й даде време да го отблъсне, но Реа остана неподвижна и зачака.
Ръката на мъжа помилва гърдите й, палецът му притисна твърдото зърно и то се уголеми още повече. Другата му ръка обгърна тънката й талия и я придърпа меко към тялото му.
Когато устата му покри нейната, Реа въздъхна от удоволствие. Устните й се отвориха, езикът й се уви около неговия.
— Сладката ми Реа — прошепна мъжът и продължи да милва мекото й, ухаещо тяло.
Когато желанието в слабините му стана неудържимо, той я вдигна на ръце със сладостен стон и я изнесе от водата. Остави я в пясъка, още топъл от целувката на слънцето, и без да бърза, съблече дрехите си. Гръдният кош, покрит е меки, къдрави косъмчета, беше широк и мускулест, мъжествеността му щръкна гордо, без срам, за да й докаже страстта, която бе събудила у него.
Данте разстла ризата си в пясъка, после взе Реа в обятията си и силно я притисна до себе си. Кожата й поруменя под милувките му, тялото й пламна от желание. Данте коленичи върху ризата си, положи любимата си върху пясъчната възглавница и полегна до нея.
Устните му покриха нежното й лице с безброй леки целувки и не оставиха нито сантиметър нецелунат, защото той искаше да я притежава напълно и не търпеше помежду им да останат тайни. Накрая завладя устните й в изгаряща целувка. Когато устата му се отдели от нейната, Реа простена тихо под напора на чувственото удоволствие. Данте започна да милва с ръце и устни шията й, крехките рамене и бавно и постепенно слезе надолу.
Внезапно усети как ръцете й се плъзгат плахо по тялото му и потръпна от страст. Окуражи я, взе ръката й и я поведе към мястото, където пулсираше мъжеството му. Даде й възможност да усети каква власт има над него. От гърлото му се изтръгваха задавени стонове. Никога не беше изпитвал такава луда нежност и едва не загуби контрол над себе си. Устните му пиеха сладостта на гърдите й. Ръцете му умело подклаждаха огъня, който бушуваше във вените й. Реа се извиваше под него, нагаждаше се към ръцете му, целуваше го с нарастваща пламенност. Бедрата й се отвориха сякаш от само себе си и Данте стана част от нея. Когато проникна дълбоко, той усети как тя го приема с цялото си същество. Когато разкъса девствената ципа, Реа се изви като лък в ръцете му и проплака от болка. Мъжът побърза да обуздае страстта си, почака малко, целуна я, помилва я с безкрайна нежност и продължи да прониква в утробата й едва когато усети пулсиращото желание и чувственото повдигане на хълбоците.
Когато тласъците му се ускориха, Реа простена задавено. Струваше й се, че губи свяст. Бедрата й се сляха със сгорещената му плът и той я поведе към неизпитаните висини на насладата. В главата й сякаш се разпръсваха милиони звезди. Когато беше готова да повярва, че полудява, той изля семето си в очакващата го утроба и запали в тялото й безсмъртен пламък на страст и любов. Той беше първият мъж в живота й и тя щеше да го обича вечно.
Платната на „Морския дракон“ бяха опънати, котвата вдигната, екипажът беше заел места по вахтите. Мъжът в коша оглеждаше внимателно хоризонта за чужди платна. Пред крайбрежието на Флорида корабът бе поет от Гълфстрийм и силното течение го носеше на север. Само веднъж бяха слезли на сушата, за да натоварят провизии и прясна вода, преди да продължат пътуването си. Този път плаването щеше да бъде много дълго. Бригантината пое курс към Лондон.