Екипажът на „Морския дракон“ щеше да остане с капитана си, докато корабът хвърли котва в доковете на Темза. После всеки щеше да тръгне по свой път и да се разпореди както желае със своята част от богатството — да я внесе в банка, да я инвестира в имот или да я похарчи.
Само веднъж видяха платно на хоризонта и Макдоналд се кълнеше, че чуждият кораб е вдигнал на главната си мачта кариран шотландски флаг, но „Морският дракон“ беше много по-бърз от „Ани Джейн“ и скоро остави далече зад себе си брига на Берти Макей и неговата банда главорези.
Реа Клер стоеше до Данте на кърмата, когато мъжът в коша нададе уплашен вик:
— Платно пред нас, ляво на борд!
Лонгакрес се покатери като маймуна на вантите, мушнал далекогледа като кама в колана си. Настани се удобно, насочи стъклото към хоризонта и се опита да различи очертанията на кораба, който беше взел курс право към тях.
— Кралски кораб под английски флаг! Прилича ми на шалупа.
— Можете ли да кажете нещо по-точно, Макдоналд? — попита Данте и подаде другия далекоглед на шотландеца.
Минаха няколко минути, през които двата кораба неотстъпно се приближаваха.
— Да, наистина е кралски кораб. Прилича ми на… — Макдоналд говореше съвсем бавно. — Ами да, това е шалупата на негово Кралско величество „Порткълис“. Дава и сигнал.
Данте присви очи и се опита да разбере защо капитанът на „Порткълис“ бърза да се срещне с него. Ако беше друг кораб, той щеше да му обърне гръб и да избяга, но като познаваше сър Морган Лойд, знаеше, че не бива да прави това. Даде заповед да легнат в дрейф и да се подготвят за посрещането на сър Морган на борда.
Капитан Морган Лойд се качи на палубата на „Морския дракон“ с чувството, че прониква в неприятелски лагер. Екипажът не го изпускаше от очи нито за секунда, докато крачеше бавно и отмерено към кърмата, за да се срещне с Данте Лейтън.
— Капитане — поздрави го е обичайната си учтивост Данте, ала сивите очи измерваха с недоверие сънародника, който много скоро можеше да се окаже неприятел.
— Капитан Лейтън — отговори сър Морган и спря нерешително, не знаейки как да започне. Намираше се в твърде неловко положение за мъж, който беше свикнал да се изправя срещу врага на бойното поле и да го гледа в очите. Освен това не беше сигурен дали Данте Лейтън е приятел или враг. Следващите минути със сигурност щяха да му го покажат.
— Какво мога да направя за вас, капитане? — попита Данте и бързо слезе по стълбичката. Погледът му беше устремен в другия кораб, хвърлил котва толкова близо до неговия, че рейте почти се докосваха. Видя загрижените лица на малка група матроси в червени сюртуци на кърмата. Тревогата им за капитана беше повече от видима, ръцете им нервно играеха с мускетите.
— Мисля, че на борда си имате безценно съкровище, капитане — заговори с усмивка сър Морган.
Данте вдигна заинтересовано едната си вежда.
— Така ли смятате? — попита замислено той и се постара да прецени разстоянието между двата кораба, за в случай, че му се наложеше да насочи оръдията си към такелажа или палубите. — Трюмът е само наполовина пълен. Натоварили сме бъчви с ром. Не мисля, че това е стока, която интересува капитана на „Порткълис“.
— Интересува ме не товарът, а една личност, капитане — поясни с мрачна усмивка сър Морган и Данте го изгледа стъписано. — Говоря за лейди Реа Клер Доминик. — Думите на сър Морган отекнаха като гръм в ушите на Данте. — Освен това в джоба си имам заповед за арестуване. Обвиняват ви, че сте отвлекли дамата от Чарлзтаун — добави той и показа документа със служебен печат.
— Боя се, че сте предприели това преследване напразно, сър Морган — отговори Данте, който изобщо не се обезпокои от заповедта за арестуване.
— Може и да е така, капитане, но ако ми позволите, бих желал да поговоря с дамата и да се убедя сам. Не се съмнявам в думата ви, но заповедта си е заповед и аз трябва да я изпълня — настави спокойно той, забелязал гневния поглед на Данте. — Разбира се, мога само да предполагам, че лейди Реа Клер е на борда, но тъй като си спомням отлично срещата ни в Антигуа, при която ми бе казано, че мога да я намеря на „Морския дракон“, реших, че тя и сега пътува с вас — обясни с обичайната си разсъдливост сър Морган. Данте го погледна и разбра, че офицерът няма да напусне кърмата, преди да е осъществил намерението си.
— Разбира се, че можете да поговорите с дамата, капитан Морган — отговори с усмивка той.
Сър Морган Лойд беше забравил колко невероятно красива е лейди Реа Клер Доминик. Разбира се, първата им среща се беше състояла при твърде неблагоприятни обстоятелства, но когато сега застана срещу нея в каютата на капитана той направо загуби дар слово.