Реа носеше бялата си, обшита с дантели муселинена рокля, косата й беше вдигната на тила и блестеше като кована мед. Виолетовите й очи излъчваха любезно любопитство. Оранжевият котарак, сгушен на кълбо в скута й, презрително обръщаше гръб на кралския офицер. Като чу, че сър Морган се качва на борда, Реа изтича в кабината си и бързо смени кожената пола с по-приличен тоалет, защото държеше да се представи по-добре при втората среща със спасителя си.
Тя не беше очаквала, че той е дошъл специално за нея. Сър Морган прие предложеното му бренди и се разположи удобно, като стар приятел, за да разкаже историята си. Внимателните му очи не изпускаха нито една подробност от поведението на слушателите.
— Милейди, междувременно вие станахте много известна личност в колониите. Всеки град, всяко селище са облепени с обяви, в които се обещава богато възнаграждение за сведения относно местонахождението ви. Позволявам си да добавя, че описанието далеч не отговаря на истината. След всичко, което сте изстрадали след бруталното си отвличане от Кемъри, аз искрено се радвам да ви видя жива и здрава. Трябва да кажа, че се изненадах твърде много, когато след завръщането си в Чарлзтаун узнах за нещастните обстоятелства около пристигането ви. Сигурно сте преживели истински ужас.
— Да, капитане — отвърна тихо Реа и очите й помръкнаха при спомена за трюма на „Лондон лейди“. — Това беше кошмар, който не се забравя лесно. Какво щастие, че се срещнахме в Сейнт Джонс и знаехте къде да ме намерите. Спестили сте си дълго и неприятно разследване. Може да се предполага, че жена, търсена за убийство, ще се скрие в най-отдалеченото място — продължи открито тя, защото искаше да изясни докрай проблема с убийството на капитан Хаскел.
— Реа, недей. — Данте улови ръката й и поклати предупредително глава, за да спре необмислените й изказвания.
— Не се бойте, капитане, няма да арестувам лейди Реа Клер — успокои го сър Морган. — По-скоро би трябвало да се разтревожите за другата заповед, която се отнася до вас.
— Заповед за арестуване? — повтори объркано Реа и отмести поглед от единия мъж към другия. — Защо, за Бога?
— Отвличане, милейди.
Реа преглътна. Не беше много далеч времето, когато това отговаряше на истината.
— Аз съм тук доброволно, капитане.
— Да, аз също стигнах до това убеждение. Само че властите в Чарлзтаун са на друго мнение. Трябва да ги уведомим, че се лъжат. Вашето присъствие на борда на „Морския дракон“ само доказа онова, което вече се знаеше за съдбата ви — обясни сър Морган и хвърли ироничен поглед към Данте Лейтън.
— Хелън Джордан, нали? — Още докато произнасяше името на бившата си любовница, Данте знаеше, че за нея е бито истинска радост да съобщи на властите, че Реа се намира на кораба му и да го изобличи като похитител на невинна девица.
— Да, обаче подробните й показания дадоха само отчасти основание да се издаде заповед за арестуване. Хелън Джордан е заявила, че вие двамата бягате от родителите на лейди Реа. Тя не повярва в историята за отвличането и очевидно й доставяше истинска радост да разправя из целия град какъв негодник сте — рече с усмивка сър Морган. Той помълча малко и добави: — За съжаление изпадна в доста неловко положение, когато се появиха и друга свидетели.
— Какви свидетели? — извикаха в един глас Реа и Данте.
— Най-важни бяха свидетелските показания на една млада жена, която се казва Алис Мередит, ако добре съм запомнил името й — отговори сър Морган и проследи внимателно реакцията на младата дама.
— Алис? — прошепна невярващо Реа. А тя се страхуваше, че никога няма да намери приятелката си от „Лондон лейди“. — Видяхте ли я? Добре ли е тя? Какво е станало с нея? — Въпросите валяха един след друг.
— Алис дойде доброволно да свидетелства пред властите, макар че изпитваше смъртен страх от Даниел Люис и заплахите му. Предполагам, че в началото не са й повярвали, но тя притежаваше една много важна вещ, която придаде достоверност на историята й. — В гласа на сър Морган прозвуча очакване, но когато Реа не реагира, той се принуди да обясни: — Алис носеше един медальон.
— Моят медальон! — изплака зарадвано Реа. — А аз си мислех, че съм го загубила. Реших, че съм го изпуснала някъде в пристанището. — Едва сега й дойде на ум, че Алис се притискаше уплашено до нея и мъжете брутално я издърпаха.
— Да, а този медальон беше описан в обявите като накит, който сте носили при отвличането. Историята на Алис прозвуча много затрогващо, милейди, а и показанията й бяха потвърдени от един друг свидетел, който окончателно сне от вас обвинението в убийството на капитан Бенджамин Хаскел — продължи да разказва сър Морган. Реа го слушаше смаяно.