Мъжът вдигна ръка, отдаде подигравателно чест и даде знак на хората си да освободят пленника. Днес Алистър си припомняше с усмивка бързината, с която бе изпълнена тази заповед, и се удивяваше на възмущението, което бе изпитал, когато го лишиха от възможността да излее справедливия си гняв върху моряците на Негово величество. Той се олюляваше, дъждовните капки падаха в очите му, но дори дъждът не му попречи да срещне светлосивите очи на спасителя си. В погледа на непознатия не се четеше очакваното успокоение, дори напротив, от израза в сребърните очи го побиха студени тръпки. Обкръжени от гъсти, тъмни мигли, те криеха в дълбините си нещо диво и страшно и го караха да мечтае за тихото имение на родителите си в околностите на Портсмут. Там най-младият син на фамилията, който не можеше да има претенции нито към титлата, нито към наследството, беше имал една-единствена грижа: дали да си купи пост в кавалерията или да се посвети на бога. За семейството това бяха единствените два пътя. Алистър знаеше, че съдбата му е безразлична на близките му — стига само повече да не им се налага да плащат дълговете му.
Това беше всичко, което младежът си спомняше от първата среща с Данте Лейтън, защото много скоро след освобождаването си той бе загубил съзнание, нещо, което оттогава не му се беше случвало нито веднъж. Събуди се едва на борда на „Морския дракон“, мекото полюляване върху вълни го изпълни с измамно чувство за сигурност, но само дори го осъзна къде се намира. Слава Богу, страхове те му се оказаха безпочвени. Резкият, но грижовен Хюстън Кърби му помогна да облече чисти дрехи и сериозно го предупреди да не се разхожда много-много нагоре-надолу, докато не е привикнал към люлеещите се дъски на палубата. Деспотичното и в същото време доверително държание на стюарда му напомни за възрастните, удостоени с пълното доверие на семейството прислужници в имението на родителите му, които служеха там още отпреди раждането му.
— Н-но… къде съм? — попита с неубедителна рязкост Алистър. — К-какво е станало с мен? К-къде е мъжът, който ме спаси? — Още се чувстваше неловко при спомена за заекването си.
Дребният стюард прекъсна работата си и търпеливо обясни:
— Чуйте ме добре, млади човече. Нямате основания да се страхувате нито от капитана, нито от когото и да било от екипажа на „Морския дракон“, освен ако не си напъхате носа в неща, които не ви засягат. Капитан Лейтън никак не обича да го разочароват — произнесе предупредително Хюстън Кърби. — Негово благородие нямаше причини да поема тази тежка отговорност. Можеше спокойно да ви остави да се разхождате гордо-гордо по улиците на Портсмут, докато паднете в лапите на следващия наборен патрул.
— Негово благородие? Нима капитанът е джентълмен от благороден произход? — Алистър беше изумен. Мъжът, който спря нощния патрул, нямаше вид на изнежен аристократ.
— Точно така, и никога не се съмнявайте в това, сър — гласеше сухият отговор на Хюстън Кърби. — Макар че някои хора поставят под въпрос това с джентълмена — прибави по-тихо той и тонът му ясно показа какво е мнението му за хората, представящи капитана в лоша светлина. — Знайте, капитанът не отдава голямо значение на етикецията, с изключение на дисциплината на борда. Той е господар на кораба и всички са длъжни да му се подчиняват. Следвайте заповедите му и няма от какво да се страхувате.
Алистър последва съвета на Кърби и никога не съжали за резултата. След почти едночасов разговор със загадъчния Данте Лейтън, от който остана с чувството, че му е разкрил душата си, той бе помолен да се присъедини към екипажа на „Морския дракон“. Алистър се кълнеше и до днес, че очите на капитана са святкали развеселено, когато го бе попитал дали не му е минавало през ума, че би могъл да потърси щастието си по море — доброволно, разбира се, — а после му бе казал, че „Морският дракон“ би могъл да се възползва от способностите му, а и екипажът му бил недостатъчен. С това предложение разговорът завърши и Алистър се оттегли с бучаща глава, което се дължеше не само на удара с тоягата. Това състояние не се подобри особено и когато капитанът небрежно го осведоми, че след по-малко от седмица „Морският дракон“ ще излезе в открито море. Не му беше лесно да вземе решение и младежът не беше забравил тъгата, която го изпълваше, докато стоеше на задната палуба и се взираше в постоянно избледняващия английски бряг. Вятърът, който духаше откъм сушата, пое тежковъоръжения бриг и той се втурна в канала, устремен към несигурното бъдеще. Тогава Алистър още не познаваше истински Данте Лейтън.