Да, „Морският дракон“ имаше добър екипаж и ако капитан Морган Лойд все още възнамеряваше да кръстоса носа си с тях, непременно щеше да претърпи поражение. Алистър беше готов да се закълне в това. А ако се стигнеше до размяна на залпове с кораба на Негово величество „Порткълис“, уелсецът трябваше да знае, че много скоро ще се озове на дъното на морето.
Я по-добре да не викам заспалите духове, помисли си Алистър и се зае с всекидневните си задължения. Скоро обаче усети, че стомахът му стърже от глад, макар да имаше повече от час до вечеря. Вдигна ръка, за да засенчи очите си, и проследи как яркочервеното слънце оставя пурпурна следа по небето в пътя си към хоризонта. С ъгълчето на окото си забеляза някакво движение в потъмнялото небе. Ято червени ибиси летяха на юг, търсейки бряг за нощувка. Пламтящият залез се отразяваше в разперените им криле. Гледката беше възхитителна. Алистър имаше чувството, че по небето се разгаря пожар. Яркочервени ивици се стрелкаха към виолетовия хоризонт и много скоро огромното огнено кълбо потъна в морето с цялото си великолепие и остави зад себе си застрашителна тъмнина. Опитното моряшко око не се беше измамило. На изток се надигаше буря и заплашителните черни облаци се смесваха с падащия мрак. Чакат ни трудни часове, каза си младият мъж и направи недоволна гримаса, усетил първите силни пориви на вятъра.
Алек Макдоналд трябваше да положи немалко усилия, за да запали неизменната си лула. Когато най-после успя и от добре натъпканото й гърло се издигнаха ароматни облаци дим, той се облегна доволно на фокмачтата и гордо огледа издутите платна, всеки сантиметър, от които беше минал през мазолестите му ръце.
— Капитанът се справя отлично с кормилото — отбеляза доволно Кобс и хвърли бърз поглед към кърмата, където стоеше Данте Лейтън. — Харесва му да го усеща в ръцете си. Кормилото е като хубавата жена и той го знае. Няма нищо по-добро от хубавия кораб и хубавата жена. Това са двете най-прекрасни неща за мъжа, макар че и двете могат да го поставят на колене.
— Прав си, старче, затова и към двете трябва да се отнасяме с уважение — ухили се Макдоналд.
— Бях почти сигурен, че онази изискана вдовица от Чарлзтаун ще успее да хване капитана на въдицата си, докато стояхме на котва в пристанището — промърмори Соумс Фитсимънс. Той тъкмо кърпеше износения си панталон и Алек Макдоналд наблюдаваше с пренебрежително вдигнати гъсти вежди дългите му, неравни бодове. Дано само се скъсат в подходящия момент!
— Споменатата вдовица, Фитсимънс — подхвърли Барнаби Кларк, който се бе присъединил към тях, след като капитанът пое кормилото, — случайно е една много добре възпитана млада дама и трябва да се отнасяме към нея с подобаващо почитание. Жалко е, че е овдовяла толкова млада.