— Мини има доста плоски гърди.
— Да, бе, нали е мишка.
— Добър отговор — отвърна Ноа.
— А тяхната представа за Снежанка беше, че трябва да изглежда девствена. Не знам защо.
— Сигурно защото ако тя беше толкова сексапилна като теб, хората щяха да се зачудят, какво ли е искала да прави със седемте джуджета. Което не е съвсем по Дисни.
Лицето й просветля.
— Хей, ама ти не си глупав. — После въздъхна разочаровано. — Много исках да бъда Мини.
— Мечтата умира трудно.
— Да, така е.
— От теб щеше да излезе страхотна Мини.
— Така ли мислиш?
Той се усмихна.
— Мики щеше да е късметлия.
— Много си мил.
— Леля ми Лили не мислеше така. Тя стреля по мен.
— А, Боже, аз не бих го приела толкова лично. Днес във всички семейства има проблеми. — Тя продължи с поръчките.
От джубокса прозвуча тъжна песен на Гарт Брукс, последва отново Алън Джаксън. Перифериите на всички каубойски шапки на бара се приведоха, сякаш съчувстваха на певците. Когато репертоарът се смени с „Дикси Чикс“, шапките отново щръкнаха.
Ноа беше изпил половината си бира, когато една набита буца месо с гарнитура от лак за коса, силен одеколон и облечени в черни джинси и тениска с надпис „ЛЮБОВТА Е ОТГОВОРЪТ“ се промъкна в сепарето и седна срещу него.
— Имаш ли предсмъртно желание?
— Може би ще и услужиш с твоето — отвърна Ноа.
— Аз нямам. Аз съм пацифист. — На дясната ръка на пацифиста ясно се открояваше татуировка на гърмяща змия. Зъбите й се мъдреха на гърба на дланта му, а очите й бяха пълни с омраза. — Но на теб трябва да ти стане ясно, че да следиш човек с толкова власт като конгресмена Шармър е изключително глупаво.
— Никога не съм предполагал, че един конгресмен ще плаща на банда биячи.
— Че на кого другиго да плаща?
— Май съм попаднал някъде другаде и вече не съм в Канзас.
— По дяволите, Дороти, тук, където си дошъл, стрелят по кучета като твоя Тото само за забавление2 И момиченца като теб ги стъпкваме, ако ни се пречкат на пътя.
— Бащите основатели на страната щяха да се гордеят много с вас.
Очите на непознатия, които до този момент бяха празни като на социопат, го изгледаха подозрително.
— Кой си ти, бе, някакъв политически хахо ли? Мислех си, че си просто жалък дръвник, който припечелва по малко, като надниква в спалните на хората.
— В момента ми трябват малко повече. Колко струва вашият джип линкълн навигейтър? — попита Ноа.
— Ти не би могъл да си го позволиш.
— Имам възможности за добри кредити.
Пацифистът се изсмя. Когато сервитьорката се доближи, той й махна да се разкара. После извади малък плик и го сложи на масата.
Ноа продължи да отпива от бирата.
Като стискаше и отпускаше пръстите на дясната си ръка, сякаш имаше проблем със ставите след дълги часове на юмручни удари, пацифистът каза:
— Конгресменът е разумен човек. Като си взел жена му за клиент, ти си се обявил за негов враг. Но той е толкова добър човек, че иска да станете приятели.
— Какъв благороден християнин.
— Хайде да не се обиждаме. — Всеки път, когато биячът на политика стискаше юмрука си, зъбатата паст на татуираната змия сякаш са разтваряше. — Поне погледни това мирно предложение.
Пликът беше сгънат и запечатан. Ноа го разлепи и извади пачка стодоларови банкноти.
— Това тук е най-малко три пъти повече, отколкото струва твоята таратайка. Плюс цената на фотоапарата, който остави на предната седалка.
— И все пак не е цената на навигейтъра.
— Ние няма да се пазарим с теб, Шерлок.
— Не виждам за какво.
— От теб се иска само едно. Изчакваш няколко дни, после казваш на съпругата, че си проследил конгресмена и не си го изпускал от очи, но той си е вадил оная работа от панталоните само когато е трябвало да отиде по нужда.
— Ами това, че е лъгал страната си?
— Не говориш като човек, с когото можеш да се сприятелиш.
— Никога не ми е вървяло с приятелството… но имам желание да опитам.
— Радвам се да го чуя. В интерес на истината, се бях притеснил за тебе. Във филмите частните детективи са толкова честни и неподкупни, че по-скоро биха се оставили да им избият зъбите, отколкото да предадат клиента си.
— Не ходя на кино.
Пацифистът посочи към плика, докато Ноа прибираше в него парите, и каза:
— Не разбираш ли какво е това?
— Отплата.
— Имам предвид плика. Това е плик от самолет, за повръщане. — Усмивката на здравеняка помръкна. — Какво… не си ли виждал такъв преди?
— Никога не пътувам със самолет.
— Конгресменът има добро чувство за хумор.