Кръв
Това е животоподдържащата течност в човека. Тя има както голяма важност, така и скрита значимост. Тя е израз на потока на енергията на живота. Тя съдържа в себе си същността на живота, както и миналия и настоящия модел на личността, което отчасти обяснява нейното използване в древните мистични обреди и ритуали. Тя е израз на виталността и радостта от живота.
Състояния като високо и ниско кръвно налягане също имат своето скрито значение. Високото кръвно налягане често е израз на продължителни и неразрешени емоционални проблеми или смущения. Миналото не е било освободено, а непрекъснато е "подгрявало" нещата до една постоянна температура. Не е необичайно да срещнем личности, страдащи от високо кръвно налягане, които да са вкопчени в стари и изтъркани модели и чувства, личности, които не си позволяват да продължат напред. Ниското кръвно налягане може да е отражение на страх и (или) на апатия към живота. При хора с ниско кръвно налягане често се среща отношението "какъв смисъл има това". Често се наблюдават и кръвни инфекции и анемия.
Кръвните инфекции също трябва да бъдат проучени. Какви токсични мисли сте позволили да "инфектират" жизнеността ви? Не разпиляваме ли основните си жизнени сили по един нездравословен начин (лоши или негативни навици)? Анемията е съпътствана с недостиг на червени кръвни телца. Ограничаваме ли дейностите, носещи ни жизненост в живота? Страхуваме ли се да се пуснем и да се радваме на живота?
Кости
Костите са поддържащата система на тялото. Те са основата и структурата. Те са били символи на семената на живота и дори на възкръсването. Проблемите с костите ни разкриват, че има нещо неправилно в някоя област от живота ни, която е свързана с основата и структурата. Може би се нуждаем от препострояване, повторно балансиране, подсилване или цялостно преструктуриране. Неразположенията могат да са израз на проблеми с властта.
Гръбнакът често бива свързван с великото Дърво на Живота. Той е главната опора на тялото. Не получаваме ли необходимата ни подкрепа от другите? Не даваме ли на другите необходимата им подкрепа? От какъв вид подкрепа се нуждаем или ни липсва - финансова, любовна, емоционална, сексуална и т. н.? Чувстваме ли се така, сякаш "носим другите на гърба си"? Опитваме ли се да носим твърде голям товар върху плещите си? Живеем ли без да имаме куража да отстояваме принципите си, демонстрирайки безгръбначност?
Мозък
Мозъкът е главният компютър на нервната ни система. Той е центърът на нашите мисли, памет, анализи, интуиция и т. н. Поради тази причина засегнатата област от мозъка може да ни осигури отправни точки при откриването на областите, които пораждат тези проблеми. Съществуват много древни вярвания, че мозъкът и черепът са вратите, през които духът напуска тялото след смъртта и навлиза в него по време на раждането. Физическите проблеми могат да бъдат отражение на проблеми в мисловните ни процеси. Вкопчваме ли се в мисли, които не са ни от полза? Злобни ли са мислите ни? Извратено ли мислим?
Гърди
Гърдите са секретиращи мляко органи от тялото на жената. Те са символ на изхранването, отглеждането, майчинството и сексуалността. Ако имаме проблеми в тази област на тялото, то ние трябва да се запитаме какво ни е направило податливи към тях. Излекували ли сме старите си рани? Скърбим или забравяме да скърбим (спомнете си традицията да се удрят гърдите по време на траурно оплакване)? Чувстваме ли се "неизхранени" от хората, които обичаме? Страхуваме ли се да пораснем и съзреем (нещо, което е налице при порастване на гърдите)? Държим ли се прекалено "майчински" и покровителствено към хората около себе си? Позволяваме ли си да се развием по начина, който е по-добър за нас?
Уши
Ушите са органите, чрез които чуваме. Те ни служат и като органи за поддържане на равновесието. Ако възникнат проблеми, какво е онова, което не искаме да чуем? Какво искаме да чуем, но не успяваме? Въвлечени ли сме в твърде голяма деятелност, която не ни позволява правилно да различим какво става около нас? Вслушваме ли се във вътрешния си глас, когато трябва? Позволяваме ли думите и действията на другите да нарушат и разконцентрират равновесието ни? Вслушваме ли се повече в думите на другите, отколкото във вътрешния си глас? Позволяваме ли думите и действията на другите да нарушат и разконцентрират равновесието ни? Опитваме ли се да се самоизолираме или пък се чувстваме изолирани от другите? Не сме ли твърде непреклонни и упорити, отказвайки да се вслушаме във всяко чуждо мнение, освен в собственото си, или пък винаги сме заедно с другите просто "ей така"?