Очи
Очите са нашите органи за виждане. Те са символ на видението и ясновидството. Те са прозорците на душата. Ако не виждаме добре, какво е онова, което не искаме да видим? Какво долавяме по изкривен начин? Ако виждането ни е замъглено (както при катаракт14), то какво "заоблачаваме" и прикриваме в живота си? Не виждаме ли никаква слънчева светлина в настоящето или в бъдещето си?
Ако страдаме от далекогледство, затрудняваме ли се да виждаме най-близките до нас неща? Дали не сме твърде фокусирани в бъдещето, в още непроявеното? Остарявайки, мнозина развиват втвърдяване на очните лещи, което води до далекогледство. Дали когато остаряваме, не ставаме "по-втвърдени", неподвижни и негьвкави в живота си?
При късогледството ние виждаме ясно само близки до нас неща, докато далечните обекти и предмети ни се губят. Дали не оставаме прекадено фокусирани върху себе си? Отказваме ли да видим "цялостната картина"? Страх ли ни е да погледнем напред в бъдещето?
Стъпала
Стъпалата са поддържащата ни система. Те ни помагат да стоим изправени и по-лесно да се движим. Те са в приземното ниво на тялото ни, в основата на нашата структура. Стъпалата са символ на стабилност и твърдост. Те ни помагат да се движим изправени. Ако имаме проблеми, какво се променя около нас в живота ни? Руши ли се основата ни? Отказваме ли да се движим, когато имаме възможността за това? Навлизаме ли в области, в които не трябва да навлизаме? Повърхностно ли е разбирането ни за нас самите и за живота ни? Не сме ли така "изправени", както би трябвало да бъдем? Има ли около нас хора, които ни "прегазват" и "настъпват по пръстите"? Необходимо ли е да застанем на по-твърда позиция в живота си?
Длани и пръсти
Те са нашите инструменти за докосване, приласкаване и овладяване на нещата от живота. Ние ги използваме, за да даваме и вземаме, за да привличаме и отблъскваме, за да сграбчваме и захвърляме. Те могат да бъдат вдигнати за благословия, могат да бъдат вдигнати и от гняв. В традиционния символизъм положението на дланта е било от голямо значение, като всеки пръст е притежавал своя собствена значимост и смисъл.
Ако възникнат проблеми, дали това означава, че отказваме да докосваме или да бъдем докосвани от другите? Дали не сме се вкопчили прекалено здраво в нещо или в някой? Дали не оставяме неща, които не трябва да изпускаме? Дали по някакъв начин не се чувстваме пожертвани? Позволяваме ли на другите да управляват нас и действията ни, когато би трябвало ние да правим това? Намесваме ли се и управляваме ли делата на другите, когато не би трябвало да го правим?
Сърце
Сърцето е основният орган в кръвоносната система. То е седалището на живота и душата. То е един център на лекуването и любовта. То е слънчевият център на тялото. To е древен символ на чувствата и емоциите ни. То е изпълнено и работи с поддържащата живота ни кръв.
Сърдечните проблеми често са отражение на проблеми с начина, по който се отнасяме, преживяваме и (или) изразяваме любовта и емоциите си. Дали не сме груби към някого или към нещо? Дали не потискаме и "свиваме" любовта си или пък я чувстваме "притисната" от другите? Ограничаваме ли радостта в живота си? Позволяваме ли емоциите и любовта ни да бъдат съкрушени от атаките на останалите? Нападаме ли открито или вътрешно начина, по който другите обичат? Чувстваме ли, че трябва винаги да даваме любов и да показваме любовта си - дори и към онези, които не я оценяват или приемат? Вярваме ли, че трябва винаги да работим, да се борим и жертваме себе си в името на другите? Дали нямаме една нездрава представа за собственото си мъченичество в живота?
Бедра и задни части
Бедрата и задните части са символи на равновесие, сексуалност и сила. Бедрата са особено отговорни за равновесието на тялото, особено за движението напред. Проблемите с бедрата могат да бъдат израз на проблеми с движението напред в живота ни. Усещаме ли се неуравновесени и несигурни спрямо следващите си стъпки? Позволяваме ли на страха да ограничи нашето движение напред?