Проблемите с черния дроб често са отражение на силни негативни емоции, с които личността не се е справила. (Оттук и значението на израза “това ми яде черния дроб".) Силният гняв и хроничното усещане за неуспех или провал - собствен или чужд - могат да допринесат за отслабване функциите на черния дроб. Опитваме ли се да се самоизмамим относно нещо негативно в живота си? Отказваме ли да "изчистим" някой проблем в живота си? Изложени ли сме на постоянни оплаквания и критики? Изпитваме ли усещания от рода на "Никога не правя нещата правилно"? Отказваме ли да уредим миналото си и да продължим напред? Затъваме ли в самосъжаление и омраза? Правим ли онова, което можем, за да помогнем на другите? Отказваме ли да поемем инициативата (преди всичко черният дроб въздейства силно на цялостния метаболизъм)?
Бели дробове
Белите дробове са дихателните органи на тялото. Те спомагат за обмяната на вътрешните и външните газове. Вдишването и поемането на кислород и издишването на въглероден двуокис е външната им функция. Вътрешната включва абсорбирането на кислорода на клетъчно ниво.
На дъха винаги е било приписвано голямо значение на мистично ниво във всички общества. Той символизира приемането на сила и живот. Вдишването и издишването представляват процесите на инволюция и еволюция - интегрирането на живота и духа.
Проблемите с дишането могат да бъдат следствие на неспособността ни на някакво ниво да поемем и изразим живот и енергия. Чувстваме ли се задушени и потиснати в някоя област? Потискаме и задушаваме ли другите? Чувстваме ли, че нямаме право или пък не ни се позволява да изживеем или да участваме в някой аспект на живота? Принудени ли сме били да чувстваме нещата по този начин? Потискаме ли плача си (нещо, което често намира израз в астмата и съпътстващата я невъзможност да си поемем достатъчно въздух)? Чувстваме ли се възпрепятствани да "вдишваме" от живота? Има ли "възпаления" в областите, които са приоритетни в живота ни - например семейство, дом и и т. н.? Живеем ли живота си толкова пълноценно, колкото можем? Чувстваме ли се нежелани и неоценени в житейското си обкръжение?
Уста и зъби
Устата е един мощен символ. Тя е областта в тялото, от която започва храносмилането. Тя е и нашият център на речта, на способността ни да се изразяваме и общуваме. Зъбите също спомагат за раздробяването на храната в началните степени на храносмилателния процес, както и способстват за яснота при говоренето.
Проблемите с устата и зъбите могат да предизвикат множество въпроси и вероятности. Не поемаме ли онова. което е хранително за нас? Дали не се храним с отпадъци и се опитваме да се поддържаме с тях? Изразходваме ли твърде много време да "предъвкваме" нещата, не вземайки решения и не предприемайки никакви действия? Позволяваме ли казаното от другите да ни "яде" отвътре (често причиняващо проблеми със зъбите)? Размишляваме ли прекадено за онова, което не сме казали? Има ли нужда да бъдем по-внимателни относно онова, което казваме, както и относно това на кого го казваме? Позволяваме ли думите на другите (техните мнения) да предопределят нашите думи? Отказваме ли да изразим себе си творчески? Скърцаме ли със зъби за неща, на които не трябва да обръщаме внимание?
Врат и рамене
Вратът е областта, в която се свързват главата и тялото, високото и ниското. Вратът и раменете са мостът между двете. На мостовете от какъвто и да е вид са приписвани много асоциативни и символични значения. Мостовете ни помагат да прекосим нещо и да се отворим към нови светове. Ние можем да минаваме по тях и в двете посоки - напред и назад. Поради това врагът и раменете често са символ на гъвкавост в мислите и възприятията.
Ако имаме проблеми с врата и раменете, ние трябва да си зададем някои въпроси. Не сме ли твърде малко гъвкави в мислите си? Не сме ли твърде сковани? Не се ли страхуваме да видим какво има встрани от нас или пък зад нас? Не поемаме ли върху раменете си твърде голяма отговорност? Не поемаме ли отговорности, които не са наши? Отказваме ли да възприемем чужда гледна точка или виждане? Позволяваме ли да ни повлияе чуждият отказ за съобразяване с мнението ни?
Hoc
Носът е онази част от тялото, която спомага за пречистването и затоплянето на вдишания от нас въздух, така че той да бъде по-лесно абсорбиран от тялото чрез белите ни дробове. Чрез носа ние получаваме и обонятелните си усещания. Мирисът е едно средство за разпознаване както на нас, така и на другите по подходящ начин и от подходяща перспектива. Той може да бъде и символ за маркирането на граници.