По-късно това може да породи проблеми, тъй като предупредителните сигнали биват "избутвани встрани" или възприемани субективно като стрес. Това е най-очевидно в начина, по който в западното ни общество се отнасяме към настинките. Хремата е нещо неудобно и неприятно, но тя всъщност е един начин тялото да прочисти системите си от токсини. Ако вземаме лекарства, които прекратяват хремата, ние всъщност възпрепятстваме нашето тяло да се прочисти. По този начин ние възпрепятстваме и отстраняването на токсините от него.
Понякога тялото преминава през нещо, наречено "криза на излекуването". Това често се случва, когато някоя личност съзнателно действа в посока промяна на своето здраве. Можем да започнем програми за физически упражнения, да поправим навиците си за хранене и т. н., а после, след няколко седмици, да се намерим повалени от грип или от някоя подобна болест. Това е началото на кризата на излекуването - един процес на пречистване и укрепване на тялото. Така тялото отговаря на вашите усилия да подобрите здравословното му състояние.
Нещата, на които сме изложени, заедно със собствените ни вредни навици, пораждат в тялото ни токсини. Тези токсини се отлагат в тялото ни подобно на тиня по дъното на река. Когато започнем да работим за подобряване на телесното си здраве, тази "тиня" започва да се размътва. Тя се издига към повърхността и по този начин ние можем да я отстраним и изхвърлим, ставайки пожизнени и по-енергични. За нещастие много хора използват това моментно неразположение като извинение за прекратяването на усилията си в тази насока. Ние трябва да виждаме в този процес един сигнал, че усилията ни са възнаградени и че нашето тяло ни отговаря. Да, в началото процесът е неприятен, но ако го оставим да се развие докрай, той ще ни направи по-силни и по-здрави.
Кризата на излекуването се появява винаги, когато тялото се нуждае от пречистване. Тялото ще избере за нея такъв момент, в който знае, че е достатъчно жизнено и силно, за да издържи шокът от нея. Кризите на излекуването често настъпват, когато човек се чувства най-добре и когато разполага със свободно време. (Невероятно е колко много хора се разболяват по време на отпуската си.) Ако ние не се отказваме от съзнателните си усилия за подобрение, тялото ще отстрани от системата си токсините и отпадъците по един естествен начин - без проявяването на кризата на излекуването.
Съществува и нещо, което понякога бива наричано "болестна криза". Тя се появява, когато тялото е изпълнено с токсини, отпадъци и слуз. То е задръстено докрай. Тази криза може да се прояви по много начини. Може да сме пренебрегнали всички предупредителни сигнали - а предупредителни сигнали винаги има! Може би сме оставили тялото си без сън, подложили сме го на неправилно хранене, лишили сме го от достатъчно физически упражнения и т. н. Когато тялото бъде докарано до ръба на възможностите си, микробите започват да се умножават. Токсичността в тялото нараства и започва да търси най-слабата област или области от него.
Болестта се появява, когато силата и жизнеността на тялото са най-малки. Болестната криза, която ни връхлита, играе ролята на един начин за спасяване на живота ни. Тя е едно принудително пречистване - едно изключително силно пречистване, защото е налице някакво нараняване на телесни органи, условия за рак, отрови в кръвта или други травмиращи условия. Подобна болест може да продължи няколко седмици или дори месеци. В повечето случаи този период зависи от това колко дълго сме пренебрегвали правилното отношение към тялото си.
Не е необичайно да открием, че болестните кризи зачестяват, когато времето се застуди. Когато физическото ни тяло се охлади, всичко в него се свива. Казано накратко, това засилва отстраняването на токсините. Подобна криза обикновено изправя личността пред една самооценка и нов поглед към себе си. Ето защо, например, съвременните кризи и раковите симптоми пораждат такива драматични промени в начина на живот. Кризата подтиква към преценка и повторна самооценка.
Древните лечители са познавали значението на лекуването на цялостната личност, а не само на болестните симптоми. Те са знаели, че е важно да се обръща внимание на всичко. Те са отчитали важността на познанията за функционирането на тялото и затова са можели да прилагат методи, които са подпомагали естественото му функциониране. Те са знаели значимостта на духовното израстване на личността по време на процеса на лекуване. Болестта (на каквото и ниво да бъде тя) дава възможност за научаване, а оттам - и за достигане до по-висше ниво на възприемане и съзнание. Процесът, който използваме в лечението си, отразява способностите ни да постигнем нови виждания и перспективи.