И ще проговорят с остра печал устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!“
„Те ще подирят седалище в Съда. Но безлюдни ще намерят покоите на Правдата — и на голямото седалище ще видят седнал човек от кости, а на главата му — вместо венец — се вие дълга зелена змия. И очите на змията ще ги погледнат право в лицето — а после змията ще обърне главата си към черепа на костения човек — и ще впие своя език в неговите кухи очни дупки. И те ще се върнат, защото Съд не ще има — освен Съда над мъртвата вселена.
И ще прошъпнат с голямо страдание устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!
Те ще потърсят седалище в Милостта. Ала кой ще намери милост в Сетния Ден? Тогава ще има само една сянка над цял свят: — огромната сянка па Смъртта. И може ли да има милост под тази сянка? Кого е пожалила Тя — Голямата Самотница — Смъртта —? Те не ще видят милост. Те ще видят само огромната сянка на Смъртта. И ще изхлипат с люта жалба устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!
Те ще потърсят седалище в Ума. Но безумие ще намерят — и огромни кървави очи, които следят хищно света — и го чакат да умре, за да грабнат от него своята плячка. Безумие ще лъщи в погледа на сетните люде, които голи тичат по празните потъмнели улици, между високи безлюдни сгради, за да укрият от Слънцето своята плът. Безумие ще съска в думите на сетните люде, които плахо молят тъмната бездна на Небето да ги приеме — и с ридание ожидат да се разтвори черната паст на Земята, за да ги погълне. И над това безумие ще лети гордо огромната сянка на Смъртта.
И ще простенат с тежка въздишка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!
Те ще подирят седалище в Мъдростта. Но мъртвите гробници не ще им кажат дума — и тъмните кипариси над гробни камъни не ще им промълвят реч. Къде ще намерят мъдрост в Сетния Ден, който е вече отнесъл всички мъдреци? И слепи ще бъдат очите им за всичко писано, и глухи — ушите им за всичко казано. Към Небето ще обърнат взор — дано чуят от звездите поучение, — но черно беззвездно небе ще ги срещне. И към Земята ще наведат в смирение поглед — дано видят в Земята личба, — но пламъци ще изригне Земята — и ще ослепи погледа им. А обърнат ли се настрана, ще видят край себе си тъмната сянка на Смъртта.
И ще проронят с безсилен стон устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!
Те ще потърсят седалище най-сетне във Венеца. Но венец ще стане цялото Небе над тях — огромен кървав венец от многозъби пламъци — и над тях ще стане горещо, като в пещ, — и над главите им ще пламне целият въздух, а под тях Земята ще блъвне силни огньове, за да се слее Небе със Земя в кървав огнен Брак.
И те ще се разтреперят — и с ридание ще изхълцат устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!
Десет седалища има Денят: Царство, Основание, Величие, Тържество, Великолепие, Съд, Милост, Ум, Мъдрост, Венец. Десет седалища има Денят, но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!“
„…Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден: през вечния покров на нещата Съдбата ще разгърне книга от снежночист пергамент — и върху белите страници ще впише всеки по една мисъл.
И тази мисъл трябва да обгръща копнежите на целия му живот — и да набелязва до един греховете на душата му. И мисъл с мисъл не трябва да се схожда!
Защото на изкласила нива ще се уподоби тогава светът. Наистина, светът ще бъде изкласила нива. И нощта е близо, братя мои.
Иде Денят — Сетният Ден!
Не Ден на Гняв — а ден на Тържество и Правда.
…Аз, Ездра, бях служител на Всевишния.
И видях: и ето, раздра глас тъмнината — глас, подобен на писък в пустинята нощем. И кървави стъпки се отбелязаха в небесното пространство.
И записах аз словата на това, което има да стане.
Защото — близо е Денят!“
„И стигна глас до мене — и прободе до дъно сърцето ми тоя глас — гласът на Оногова, Който иде.
Черният Цар ще ги тъпче, като скакалци, и не ще намерят път да избягат. И гърлицата ще потърси гнездото си, но скорпиони ще намери там. И всяка майка ще вижда децата си избити от незнайна ръка.