Когато излезе от този храм, заведоха го да види един народен празник, който се честваше всеки ден. Озова се в нещо подобно на базилика, в дъното на която се виждаше дворец. Най-красивите гражданки на Персеполис, най-видните сатрапи, наредени едни до други, представляваха такава красива гледка, че Бабук отначало помисли, че това е целият празник. Двама-трима души, които, изглежда, бяха царе и царици, се появиха след малко в преддверието на този дворец. Техният език беше твърде различен от езика на народа — той беше отмерен, хармоничен и възвишен. Никой не спеше. Всички слушаха в дълбоко мълчание, което се нарушаваше само от проявите на чувствителност и народно възхищение. Дългът на царете, любовта към добродетелта, опасностите от страстите бяха описани е тъй живи и трогателни краски, че Бабук проля сълзи. Беше уверен, че тези герои и героини, тези царе и царици, които току-що бе чул, са проповедниците на империята. Дори помисли да настои пред Итуриел да дойде да ги чуе, тъй като беше сигурен, че едно подобно зрелище ще го помири завинаги с града.
След като този празник свърши, Бабук поиска да види главната царица, която бе проповядвала една тъй благородна и чиста нравственост в красивия дворец. Той помоли да го представят на нейно величество. Заведоха го по една тясна стълба на втория етаж в грозно наредено жилище, където намери една лошо облечена жена, която му каза с благороден и патетичен вид:
— Този занаят не може да ме изхрани. Един от князете, които видяхте, ми направи дете, скоро ще родя, нямам пари, а без пари не може да се ражда.
Бабук й даде сто златни дарики и каза:
— Ако само това е злото в града, Итуриел не е прав да се сърди толкова.
ГЛАВА VIII
ТЪРГОВИЯТА
Оттам той отиде да прекара вечерта из магазините на търговците на блестящи и безполезни предмети. Един умен човек, с когото се бе запознал, го заведе там.
Бабук си избра това, което му хареса, и търговецът учтиво му го продаде много по-скъпо, отколкото струваше. Когато се върнаха в дома му, неговият приятел му обясни колко са го измамили. Бабук записа в таблетките си името на търговеца, за да помоли Итуриел да му обърне особено внимание в деня, когато градът бъде наказан. Докато пишеше, на вратата се похлопа — беше търговецът, който лично идваше да му донесе кесията, която от разсеяност Бабук бе забравил на тезгяха му.
— Как може — извика Бабук — да бъдете толкова честен и благороден, след като най-безсрамно ми продадохте разни дреболии четири пъти по-скъпо, отколкото струват?
— Няма нито един що-годе известен търговец в града — му отвърна търговецът, — който не би дошъл да ви върне кесията, но са ви излъгали, когато са ви казали, че съм ви продал това, което взехте от мен, четири пъти по-скъпо: аз ви го продадох десет пъти по-скъпо. И това е тъй вярно, че ако след един месец искате да го продадете, няма да вземете дори една десета от цената. Но това е напълно справедливо. Само фантазията на хората създава цената на тези суетни неща, именно тази фантазия дава възможност на стоте работника, които съм наел, да си изкарват прехраната; тази фантазия ми даде хубава къща, удобна кола, коне; тя насърчава индустрията, поддържа вкуса, търговията и изобилието. В съседните страни аз продавам същите дреболии по-скъпо, отколкото на вас, и с това съм полезен на империята.
След като се позамисли малко, Бабук задраска името му в таблетките си.
ГЛАВА IX
СПОРЕЩИТЕ
Тъй като не знаеше вече какво да мисли за Персеполис, Бабук реши да се срещне с магите и учените, защото едните изучават религията, а другите — мъдростта, и той се ласкаеше от мисълта, че заради тях Итуриел ще се смили над останалия народ. Още на следната сутрин той отиде в един дом на маги. Архимандритът му призна, че имал сто хиляди екю рента, защото е дал обет за бедност, и че по силата на своя обет за смирение упражнява доста широка власт. След това той остави Бабук на грижите на едно калугерче, което го разведе из дома.
Докато калугерът му показваше великолепието на този дом на покаянието, пръсна се слух, че Бабук бил дошъл, за да извърши преобразования в тези домове. Той скоро получи паметни бележки от всички ордени и в основата си те всички казваха: „Запазете нас и премахнете всички други“. Ако се съдеше по техните възхвали, излизаше, че тези общества са до едно необходими, а ако се съдеше по техните взаимни обвинения, излизаше, че те всички заслужаваха да бъдат унищожени. Бабук се възхищаваше, че всички те, за да могат да поучават света, желаят да властват върху него. Тогава пред него се яви един дребничък човек, който беше полумаг, и му каза: