— Виждам, че писаното ще се изпълни, защото Зердуст се е върнал на земята; малките момиченца говорят пророчески слова и искат да ги щипят с щипци отпред и да ги бият с камшик отзад. Затова ние търсим вашата закрила срещу великия лама.
— Как! — рече Бабук. — Срещу този жрец-цар, който живее в Тибет?
Срещу него.
— Значи, му обявявате война и събирате войски срещу него?
— Не, но той каза, че човекът е свободен, а ние не вярваме в това. Пишем срещу него разни книжки, които той не чете; почти не е чувал да се говори за нас. Само накара да ни осъдят, както някой стопанин заповядва да изчистят дърветата в градините му от гъсеници.
Бабук изтръпна от безумието на тези хора, които високо провъзгласяваха мъдростта си, от козните на тези, които бяха се отрекли от света, от честолюбието и надменната алчност на тези, които проповядваха смирение и безкористие, и заключи, че Итуриел има добри основания да унищожи цялата тази пасмина.
ГЛАВА X
ЗЛОСТНИТЕ КРИТИЦИ
Когато се прибра в къщи, той прати да му донесат нови книги, за да разсее тъгата си, и покани няколко образовани хора на обяд, за да се позабавлява. Дойдоха два пъти повече хора, отколкото бе поканил — бяха като оси, привлечени от мед. Тези паразити се надпреварваха да ядат и да говорят; хвалеха само два вида хора — мъртвите и себе си, но никога своите съвременници, с изключение на домакина. Ако някой от тях кажеше нещо духовито, другите навеждаха очи и си хапеха устните от мъка, че те не са го казали. Бяха по-малко прикрити от магите, защото не преследваха толкова честолюбиви цели. Всеки от тях се домогваше до лакейска длъжност и жадуваше за слава на велик човек; казваха си един другиму в лицето обидни неща, които смятаха за остроумни. Те знаеха донякъде каква е мисията на Бабук. Един от тях го помоли тихичко да премахне критика, който преди пет години не го бе похвалил достатъчно, друг поиска от него да погуби един гражданин, който никога не се смеел на комедиите му, трети поиска да се разтури Академията, защото никога не бе успял да влезе в нея. Когато обядът свърши, всеки си тръгна сам, защото в цялата компания нямаше двама души, които да могат да се търпят, нито дори да си говорят другаде освен в домовете на богатите, които ги канеха на трапезата си. Бабук реши, че няма да бъде много зле, ако тези гадини загинат при общата гибел на града.
ГЛАВА XI
ФИЛОСОФИТЕ
След като се отърва от тях, Бабук започна да чете няколко нови книги. В тях той откри духа на своите сътрапезници. С особено възмущение той видя тези клюкарски пасквили, тези архиви на лошия вкус, продиктувани от завист, низост и глад, тези подли сатири, които се щади лешоядът и се разкъсва гълъбът, тези лишени от въображение романи, в които се виждат толкова портрети на жени, които авторът не познава.
Привечер той хвърли в огъня тези отвратителни писания и излезе да се поразходи. Представиха го на един стар книжовник, който не беше дошъл да увеличи броя на тунеядците. Той винаги избягваше тълпата, познаваше хората, дружеше с тях, но проявяваше сдържаност при общуване. Бабук му заговори с болка и това, което бе прочел и видял.
— Вие сте прочел книги, достойни за презрение — каза му мъдрият книжовник, — но през всички времена във всички страни и във всички области на живота лошото гъмжи, а доброто е рядкост. Вие сте приел в дома си отрепките на педантизма, защото във всички професии най-недостойното винаги най-безочливо излиза напред. Истинските мъдреци живеят помежду си, откъснати от света и спокойно, между нас все още има хора и книги, достойни за вашето внимание.
Докато той говореше така, един друг книжовник се присъедини към тях. Словата им бяха тъй приятни и поучителни, тъй издигнати над предразсъдъците и тъй съобразни с добродетелта, че Бабук призна, че никога ме е чувал нещо подобно. „Това са хора — си казваше той тихичко, — които ангелът Итуриел няма да посмее да докосне, иначе ще бъде крайно безсърдечен.“
Помирен с книжовниците, той беше все още разгневен срещу останалата част на нацията.
— Вие сте чужденец тук — му каза проницателният човек, с когото говореше. — Злоупотребите се тълпят пред очите ви, а доброто, което е скрито и понякога е дори последица от тези злоупотреби, ви се изплъзва.
Тогава Бабук научи, че между книжовниците има неколцина, които не са завистливи, и че дори между магите има някои, които са добродетелни. Накрая той разбра, че тези две големи групи, които, сблъсквайки се една с друга, като че ли подготвяха своята обща гибел, бяха в основата си благотворни институции; че всяко общество на маги е спирачка за своите съперници, макар и да се различават в мненията си, тези съперници проповядват същата нравственост, поучават народа и се подчиняват на законите, подобно на възпитателите, които бдят над децата на семейството, докато господарят надзирава самите тях. Запозна се с мнозина от тях и откри божествени души. Научи дори, че между глупците, които смятаха, че воюват с великия лама, има твърде големи хора. И най-после Бабук започна да подозира, че може би и нравите в Персеполис са като сградите — едни от тях му се бяха сторили достойни за съжаление, а други го бяха възхитили и очаровали.