ГЛАВА XII
СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Бабук каза на своя книжовник:
— Много добре разбирам, че тези маги, които бях сметнал за така опасни, са всъщност твърде полезни, особено когато едно мъдро управление не им позволява да станат прекалено необходими, но ще признаете поне, че вашите млади съдии, които купуват съдебната си длъжност, щом се научат да яздят, сигурно проявяват в съдилищата най-смешната страна на безочието и най-извратената форма на несправедливостта, несъмнено много по-добре щеше да бъде тези служби да се раздават безплатно на стари правници, които цял живот са претегляли противоположни доводи.
— Вие сте видял нашата войска, преди да пристигнете в Персеполис — отвърна му книжовникът. — Знаете, че нашите млади офицери воюват много добре, макар че са купили службите си. Може би сам ще се уверите, че нашите млади съдии не съдят зле, макар че са купили правото да съдят.
На следния ден той го заведе във върховния съд, където щеше да бъде произнесено важно съдебно решение. Делото беше известно на всички. Всички стари адвокати, които говореха за него, се колебаеха в мненията си, посочваха сто закона, от които никой не можеше да бъде приложен по съществото на въпроса, разглеждаха случая от сто страни и никоя от тези страни не го представяше в истинската му светлина. Съдиите обаче решиха делото по-бързо, отколкото адвокатите предполагаха. Те взеха решение почти единодушно — отсъдиха добре, защото следваха светлината на разума. Адвокатите изказаха погрешни мнения, защото се съветваха само с книгите си.
ГЛАВА XIII
ФИНАНСИТЕ
Бабук заключи, че злоупотребите често имат и добри страни. Още същия ден той видя, че богатствата на финансистите, които го бяха така възмутили, могат да имат отлични последици, тъй като императорът, който се нуждаеше от пари, успя чрез тяхното посредничество да намери за един час сумите, които не би могъл да събере и за шест месеца по обикновени пътища. Той видя, че тези тежки облаци, издути от росата на земята, връщат във форма на дъжд това, което са получили. Впрочем децата на тези нови хора, са често по-добре възпитани от децата на старите семейства, понякога струваха много повече, защото ни най-малко не пречи човек да стане добър съдия, храбър воин или способен държавник, ако баща му е умеел добре да смята.
ГЛАВА XIV
ПРАВИТЕЛСТВОТО
Бабук постепенно оправдаваше алчността на финансиста, който в същност не е по-алчен от другите хора и при това е необходим. Той извиняваше безумието на онези, които се разоряват, за да могат да съдят или да се бият, безумие, което създава велики съдии и герои. Прощаваше на книжовниците за тяхната завист, защото между тях имаше хора, които просвещаваха света; помиряваше се с амбициозните маги, които сплетничеха, но у които имаше повече големи добродетели, отколкото дребни пороци; но имаше още много неща, от които Бабук беше недоволен, особено приключенията на дамите и тъжните последици, които сигурно произтичаха от тях, го изпълваха с тревога и страх.
Понеже искаше да проникне във всички обществени слоеве, той пожела да го заведат при някой министър. Но по пътя все трепереше да не би в негово присъствие някой съпруг да убие жена си. След като пристигна при държавника, той чака два часа в преддверието, преди да съобщят името му на министъра, и два часа след като го бяха съобщили. В този промеждутък от време Бабук се заричаше да препоръча особено на вниманието на ангела Итуриел както министъра, така и неговите безочливи вратари. Чакалнята беше пълна с дами от всички възрасти, с маги от всички цветове, със съдии, търговци, офицери, учители, всички се оплакваха от министъра. Скъперникът и лихварят казваха: „Несъмнено този човек ограбва провинциите.“ Придирчивият го упрекваше, че е странен. Сладострастникът казваше: „Той мисли само за собствените си удоволствия.“ Сплетникът се ласкаеше от мисълта, че министърът скоро ще стане жертва на козни и ще бъде погубен, жените пък се надяваха, че скоро ще имат някой по-млад министър.