Бабук слушаше думите им и не можа да не си каже: „Ето един щастлив човек, всичките му неприятели са събрани в неговата чакалня. С властта си той смазва тези, които му завиждат; вижда в краката си тези, които го мразят.“ Най-после той влезе при министъра. Видя едно дребно старче, прегърбено под бремето на годините и на държавните дела, но още пъргаво и с бодър ум.
Бабук му хареса и сам той се стори на Бабук човек, достоен за уважение. Разговорът стана интересен. Министърът му призна, че е много нещастен човек, че минава за богат, а всъщност е беден, че го смятат за всемогъщ, а винаги му се противопоставят, че винаги е вършил услуги на неблагодарници и че в непрекъснат четиридесетгодишен труд едва ли е имал един миг спокойствие. Бабук бе трогнат от тези думи и помисли, че ако този човек има грехове и Итуриел иска да го накаже, той не трябва да го погубва, а само да го остави на същата служба.
ГЛАВА XV
БРАЧНОТО ПРИЯТЕЛСТВО
Докато говореше с министъра, внезапно влезе красивата дама, у която Бабук беше обядвал. В очите и на челото й бяха изписани болка и гняв. Тя обсипа държавника с упреци, избухна в сълзи, оплакваше се горчиво, загдето отказали на мъжа й една служба, за която неговото потекло му давало право да претендира и за която бил достоен поради заслугите и раните си. Тя се изразяваше така убедително, вложи толкова прелест в своите жалби, отхвърли възраженията така убедително и изтъкна своите доводи с такова красноречие, че не излезе от стаята, докато не осигури кариерата на мъжа си.
Бабук й подаде ръка:
— Възможно ли е, госпожо — каза й той, — да си давате толкова труд за един мъж, когото не обичате ни най-малко и от когото можете да очаквате всичко?
— Един мъж, когото не обичам ни най-малко! — извика тя. — Знайте, че моят съпруг е най-добрият ми приятел на света, че няма нещо, което да не пожертвам за него освен любовника си, че той би направил всичко за мен, освен да напусне любовницата си, аз ще ви запозная с нея, тя е очарователна жена, много духовита и с най-добрия характер на света, тази вечер ще вечеряме заедно с моя мъж и моя малък маг. Елате да споделите нашата радост.
Дамата заведе Бабук в дома си. Съпругът, който най-после се беше върнал потънал в скръб, посрещна жена си с изблик на най-голяма радост и благодарност. Той целуваше ту жена си, ту любовницата си, ту малкия маг, ту Бабук. Хармонията, веселостта, духовитостта и грацията бяха душата на тази вечеря.
— Знайте — каза му красивата дама, в чийто дом той вечеряше, — че онези жени, които понякога хората наричат безчестни, почти винаги имат достойнствата на най-честните мъже, и за да се уверите в това, елате утре вечер с мен на вечеря при красивата Теон. Няколко стари весталки я одумват, но тя върши повече добро, отколкото всички те, взети заедно. Тя не би извършила и най-малката несправедливост, дори да има най-голям интерес от това. На любовника си дава само благородни съвети, интересува се само от славата му: той би се изчервил от срам пред нея, ако пропусне някой случай да извърши добрина, защото нищо не насърчава един мъж към добродетелни дела повече, отколкото когато има за свидетел и съдия на своето поведение любовница, чието уважение иска да спечели.
ГЛАВА XVI
ОБЩЕСТВОТО
Бабук се отзова на поканата. Той видя един дом, където царуваха всички удоволствия. Теон царуваше над тях, тя знаеше да говори с всеки на неговия език, нейната природна интелигентност предразполагаше събеседниците й, тя се харесваше, почти без да се стреми към това, беше толкова любезна, колкото и благодетелна, и при това беше красива, което увеличаваше ценността на всичките й добри качества.
Макар да беше скит и пратеник на един добър дух, Бабук си даде сметка, че ако останеше още в Персеполис, щеше да забрави Итуриел заради Теон. Той обикна града, чиито жители бяха учтиви, благи и благодетелни, макар и лекомислени, злоезични и изпълнени със суетност. Боеше се, че Персеполис може да бъде осъден, боеше се дори от отчета, който трябваше да даде.
ГЛАВА XVII
СТАТУЯТА
Ето как постъпи той, за да даде този отчет. Поръча на най-добрия ваятел в града да направи статуйка от всички метали и от всички видове пръст и камъни — и от най-скъпоценните, и от най-простите. После я отнесе на Итуриел.