— Той ще танцува — твърдо каза Алистан Маркауз.
— Какво?! Ама аз…
— Това е заповед, войнико! Танцувай! — в гласа на капитана на гвардията звънна стомана.
— Танцувай, приятелю — Делер успокояващо постави ръка на рамото на гнома. — Не мисли, че танцуваш за флини. Представи си, че танцуваш за мен.
Това реши въпроса. Гномът презрително изсумтя:
— Гном да танцува за джудже? По-скоро ще танцувам за флини!
И затанцува. Изглежда това беше някакъв боен танц на гномите. Във всеки случай, Халас танцуваше с бойна мотика в ръце, а и танцът по-скоро приличаше на битка, отколкото на нещо празнично. Фенерджията се включи да му помага, като наду свирката си. Може би Златната гора никога не беше виждала такова представление. Кли-кли весело пляскаше с ръце, а Делер полагаше отчаяни усилия да не избухне в смях.
— Това е! — изхриптя задъханият гном.
— Вие, гномите, танцувате дори по-зле, отколкото готвите — безмилостно заяви флинито.
Делер успя навреме да сграбчи Халас и да го изблъска по-далеч от греха.
— Каква е новината? — въпреки всичко Миралисса се стараеше да бъде учтива.
— Новина. В Златната гора са забелязани хора. Те са на два дни път пред вас. Повече от две десетици. Всички са въоръжени. Една жена. Не видях герб на дрехите им.
— Накъде вървяха?
— Вървяха към Червената местност. Преди два дни там все още беше спокойно.
— Готов съм да заложа душата си, че това е Балистан Паргайд с неговите хора — намръщи се милорд Алистан.
— И Лафреса. Ще са до входа много преди нас — подсмръкна с нос Кли-кли.
— Издъниха се с Ключа и сега са решили да ни организират засада на входа?
— Може би, Гарет, а може би не… — в очите на елфийката се появи безпокойство. — Няма да се изненадам, ако решат да рискуват и да се опитат да вземат най-апетитната хапка.
— Рога?
— Да. А ако ти разкажеш на някого за нашия разговор, ще те намеря — обърна се елфийката към флинито.
— Да, разбирам, по-добре не пъхай нос в елфийски тайни. Ще съм ням като гроб — недоволно изръмжа флинито.
— Имаше ли някой ранен от тези хора? — попитах аз.
— На един му нямаше лявата ръка от китката.
— Те са — кимнах аз.
Е, ако е с отрязана от китката ръка, определено е Бледния. Тази гадина отдавна ме преследваше, а по време на последния опит да ме прати в светлината Халас му отряза ръката, и по-точно — от лявата китка. Бледния работи за Влиятелния или, както го наричат слугите на Господаря, Играча. Играчът е някаква голяма клечка в Авендум и именно благодарение на неговата „загриженост“ едва не се простих с живота си. В момента Бледния беше в свитата на Балистан Паргайд.
Граф Балистан Паргайд, за които не знаят, е слуга на Господаря, и точно от дома му в Раненг взех Ключа, с който се надявахме да проникнем в сърцето на Храд Спайн. Точно този ключ Лафреса трябваше собственоръчно да достави на Господаря, но й се изпречи проблем, наречен Гарет. Аз откраднах Ключа, а Балистан Паргайд с неговите хора и Лафреса се втурнаха да ни преследват. Засега някак успявахме да ги водим за носа, дори съдът на Сагра не им помогна. Тогава Мумр уби боеца на Паргайд и после изведнъж всичко стана спокойно. Балистан Паргайд и хората му изчезнаха. Доста си блъскахме главите къде ли е отишъл. Решението на загадката беше донесено от флинито. По време на съдебния двубой Лафреса беше изчезнала някъде, но сега се разбра, че тя веднага е тръгнала към Храд Спайн, а Балистан Паргайд я е догонил по пътя. Ясно е, че Лафреса не се страхува да влезе в Заграбия (явно е сигурна, че нейното шаманство ще я спаси). А и просто нямаше друг избор: артефактът е изгубен и Посланикът, който й нареди да вземе Ключа, ще бъде много разстроен, да не говорим за Господаря.
— Каква е втората новина? — Еграсса погледна към флинито.
— Цената на втората новина е щипка захар.
— Ние нямаме захар — злорадо каза Халас. — Не сме сладкари. Може би трябва да ти потанцувам отново?
Последните думи на гнома прозвучаха предизвикателно.
— А, не! Втори път сърцето ми няма да издържи подобна гледка! Какво друго може да предложите?
Спогледахме се. Мракът само знае какво би заинтригувало носителя на новини.
— Имам бонбон! — неочаквано възкликна Кли-кли.
— Покажи ми — наведе се напред Аарроо.
Кли-кли трескаво започна да пребърква многобройните си джобове и измъкна отнякъде доста смачкан, но увит в ярка златиста хартия бонбон. Явно го носеше още от Авендум. Флинито внимателно го разгледа и с отегчено лице, сякаш ни правеше невероятен компромис, каза: