— Пълен боклук, разбира се, но става. Пусни го на земята.
По мое мнение, той се преструваше, бонбонът определено му хареса. Флинито спусна козлокончето на земята и привърза бонбона към корема на зверчето си.
— Новина. В Златната гора са видели човек. Облечен е в сиво наметало, лицето му не се вижда. Въоръжен е с копие. Върви бързо, почти не спира. Намира се на четири часа полет от вас. Идва точно насам. Златната гора тази седмица е като покрита с мед, всичко налита насам. От доста време не съм виждал толкова много непознати. А, да! Не ви съветвам да се свързвате с него, дървесните духове казват, че е воин.
— Ние също не сме обущари — възмути се Делер.
— Когато дървесните духове казват, че човекът е воин, обикновено се съобразяваме с това, но ваша си работа. Цената на третата новина е пръстенът на дългуча с дългите мустаци — флинито кимна към Алистан Маркауз.
— Кой? — попита графът.
— Е, определено не сребърния с твоя герб — язвително каза флинито. — Вие, хората, сте прекалено чувствителни към тези родови дрънкулки. Да ги искаш е голяма глупост, така или иначе няма да ги дадете. Харесва ми този с червения рубин.
Алистър, без изобщо да се замисли, свали пръстена от пръста си и го остави на земята. Флинито доволно се усмихна и пръстенът, подобно на бонбона, се оказа под коремчето на козлокончето.
— Заслужава ли си новината за този пръстен? — попитах аз.
— Това вие ще решите, не аз. Новина. Орките са близо.
— Къде? — Еграсса посегна към лъка.
— В развалините на град Чу. Шестима са. Обикновени разузнавачи. Не ви очакват. Ще останат там още пет дни.
— Откъде знаеш?
— Чух — ухили се флинито. — Един от тях попадна в капан и си счупи крака, сега е в безсъзнание, така че само пет са боеспособни. Може да ги убиете, а може и да ги заобиколите.
— Ще вземем под внимание твоята информация. Това ли е всичко?
— Да, нямам повече новини, така че сбогом.
Козлокончето се издигна с бръмчене във въздуха и, почти докосвайки с корем маргаритките, полетя към гората. Беше доста натоварено и аз направо се чудех как изобщо успя да излети с такова тегло.
— Флинитата много обичат разните там накити и пръстени, Гарет — просветли ме Кли-кли.
— Ще го имам предвид.
— Мръсно копеле! — Халас изпрати отдалечаващото се флини с гневен поглед.
— Какво очакваш от флини? — престорено се изненада Кли-кли. — Те печелят от това да разпространяват новини.
— А няма ли да ни продаде по същия начин на орките? Мисля, че Първите все ще намерят с какво да платят за информация за местонахождението ни — аз изобщо не вярвах на флинито.
— Щеше да го направи, ако Първите говорят с него. Но орките не броят флинитата за нищо, а те пък са твърде горди, за да търпят такова отношение.
— Да тръгваме! — Еграсса се надигна от земята. — Все още имаме цял ден преди тъмнината, а после и нощта е пред нас. Днес трябва да изминем колкото е възможно повече разстояние.
— А какво ще правим с орките?
Въпросът на Мумр беше основателен, някъде пред нас имаше Първи, които не ни очакваха.
— Ще ги убием — Еграсса погледна към Миралисса и тя кимна: — Само петима са. Разбира се, можем и да ги заобиколим, но не е добре да оставяме Първи зад гърба си.
— Ами човекът, който ни следва? Нека аз и Делер да го изчакаме и да му зададем няколко въпроса!
— Халас, нямаш нито ум, нито фантазия! — джуджето не се церемонеше много в разговор с партньора си. — Флинито каза, че този тип е опасен и трябва да се държим колкото е възможно по-далеч от него! А и дори да го победим, помисли ли как после ще намерим отряда? Или гномите от тази сутрин като по чудо вече могат да обикалят из горите, без да се загубят?
— Това няма да е по-сложно, отколкото да обикаляш из подземни галерии — измърмори Халас.
— Не искам да се изгубя в гората и един прекрасен ден да се намъкна в някое оркско селище — отряза го Делер.
— Никой няма да остава тук — прекъсна спора между гнома и джуджето милорд Алистан. — Ако този човек иска да върви след нас, нека върви. Ако ни настигне и ни нападне, ще се бием. Повече ме притеснява причакващият ни до Храд Спайн Балистан Паргайд и неговите хора, както и тази местност.
— За Балистан ще се погрижим, когато стигнем до него, милорд — Змиорката вече беше събрал раницата си.
— И за местността няма смисъл да се притесняваме прекалено много — Миралисса затъкна с’каша зад гърба си. — Горските духове може да са го напуснали по стотици различни причини. Да се надяваме на най-доброто.
— И да очакваме най-лошото — измърморих тихо под нос, но елфийката като че ли все пак ме чу.
— Кли-кли — гласът на Делер беше много тих, но погледът на джуджето не предвещаваше нищо добро за гоблина. — Какво си направил с шапката ми?
Гоблинът намери за най-добре да се скрие зад гърба ми. Винаги беше така — прави си номерата, а после Гарет го отнася.