— Точно в това е въпросът, че е само изглежда. Може да се преструва! — гоблинът не бързаше да приближава тялото.
— Кли-кли, в гърба му има болт, забит почти до оперението. Как може да е жив?
— Въпреки това не бих се приближил до него — предупреди ме Кли-кли.
Страхът и съмнението винаги са заразителни. Сега и аз гледах неподвижния орк с известно притеснение. Ами ако Кли-кли е прав и Първият само се преструва на мъртъв? Във всеки случай все още стискаше ятагана в ръка.
— Добре — въздъхнах аз. — Имай предвид, че го правя само за твое успокоение.
Трябваше да приближа до тялото и да забия втори болт в гърба му. Но дори при такъв откровен садизъм то не трепна.
— Е, сега убеди ли се, че е по-мъртъв и от камък?
— Почти — шутът внимателно приближи до тялото и го срита с върха на ботуша си. — Слава на боговете, ти си го убил.
— Не са чак толкова страшни, а и умират не по-трудно от хората.
— Само ако ги изненадаш — гласът на Еграсса ме накара да се обърна рязко и да протегна арбалета.
— Късно е, Гарет. Ако на мое място беше орк, щеше вече да си мъртъв. Освен това арбалетът ти не е зареден. Какво става тук?
— Орк, едно от онези, които трябваше да убиете вие. Гарет го застреля, но аз го забелязах — изстреля Кли-кли, нямаше намерение да приписва цялата победа на мен.
— Не, Кли-кли, този не е от тях — елфът обърна тялото и се наведе над него, оглеждайки безстрастно лицето му. — Миралисса им хвърли Мрежа за неподвижност и ние ги убихме, преди да кажат и дума. Четирима край огъня и още един до ранения, общо петима здрави. Убихме ги.
— Тогава откъде се взе този? Или е плод на болното ми въображение? — недоволно попита Кли-кли.
— Просто вашето мръсно флини не е счело за нужно да съобщи за седмия — иззад стената се появи Халас. — От самото начало казвах, че не трябва да се доверяваме на тази летяща гадинка!
— Където има седми, може да има и осми — замислено каза Еграсса.
— Както и девети, и десети — гоблинът не пропусна да поръси сол в раната.
— Да отидем при другите, там ще решим какво да правим.
Тръгнахме след елфа, последен сумтеше Халас. Еграсса уверено ни поведе през лабиринта от покрити с мъх и растителност руини. Навсякъде властваше разруха и упадък, но в същото време мястото беше… някак красиво. Красиво с някаква собствена неразбираема и загадъчна хилядолетна красота. Колоните се издигаха на височината на златолистите или лежаха натрошени и обрасли с мъх. Стените на някога величествените сгради бяха покрити с бръшлян. Минахме и покрай статуя на пиедестал, толкова древна, че беше невъзможно да се познае кой е пред нас — човек, орк или някой, живял в Сиала преди Сивата епоха.
Четиримата орки, проснати до догарящия огън, бяха надупчени със стрели доста повече от необходимото, Миралисса и Еграсса се бяха престарали. Малко по-нататък, под стария кедър, лежаха още две тела. Мъртви.
Еграсса разказа накратко на милорд Алистан за орка, който бях убил.
— Флинито може да не го е видяло, ако Първият се е криел — Миралисса замислено опипваше ръкава на тъмнозелената си дреха.
— То просто не е искало да го види, милейди — Халас все още не можеше да забрави танца си за малкия разпространител на новини.
— Халас, Делер, Мумр, Змиорка! Разделете се по двойки и намерете къде се е крил този седмия.
Змиорката кимна за всички и Дивите изчезнаха сред руините.
— След час напълно ще се стъмни — милорд Алистан оглеждаше с присвити очи небето. — Тук ли ще останем или ще продължим?
— Всичко зависи от това какво ще намерят нашите воини — неохотно каза Миралисса. — Но аз съм за това да продължим. Сега има пълнолуние, светлината е достатъчна, до сутринта можем спокойно да вървим, а после кратка почивка — и ще сме пред Храд Спайн.
— Аз също мисля, че не трябва да спираме сега, братовчедке. Да преодолеем Червената местност и чак тогава да почиваме.
— Гарет, ела да огледаме труповете — извика ме Кли-кли.
— Не се интересувам от мъртъвци.
— Е, както искаш!
Докато гоблинът обикаляше сред труповете, аз презаредих арбалета, поставяйки в него два нови болта.
— Майсторски направено, лейди Миралисса. В най-добрите традиции на Зеления взвод! Оценявам го — каза на елфийката завърналият се Кли-кли.
— Е, щом дори ти оценяваш работата ми… — усмихна се тя.