Последните думи ги прошепна съвсем тихо.
Страхотно се прецакахме. За Х’сан’кор практически нищо не се знае, което е съвсем естествено — тези, които са ги срещали, обикновено на никого нищо не казват (поради внезапната си смърт). Така че всичко, което знаем за Ужасните флейти, го знаем от страховитите легенди на елфите и гоблините за тайнствени горски чудовища, както и няколко гравюри с трупове на Флейти (аз лично все още нямах представа как изглежда тази твар). Двете намерени тела на Х’сан’кор, от особено смели трапери, навлезли в дълбините на Златната гора, били продадени за луди пари (едното тяло го взел Ордена, а другото го купил някакъв колекционер). Също така, преди около триста години, един особено смел и глупав барон от Пограничната зона организирал лов за Х’сан’кор. Половината отряд загинали, но накрая успели да хванат създанието живо. Докато маговете на Ордена бързали с потекли лиги към барона, Флейтата не стояла със скръстени ръце, а счупила клетката, където била затворена, след което избила всичко живо в замъка и в съседното село. А после изчакала маговете и убила почти всички. Оказало се, че бойната магия изобщо не й действа, така че загубите били трима адепти и седем помощника. За щастие, сред представителите на Ордена имало и един архимаг, който убил чудовището, като му стоварил на главата близката мелница.
Но това бяха стари истории. С нас нямаше нито находчив архимаг, нито мелница. Сега лежахме на земята, без да мърдаме и почти без да дишаме. Отново прозвуча флейтата. Ох, колко близо, мракът да ме погълне! Втората флейта веднага отговори на първата.
— Аз съм дърво, аз съм невидим — зашепнах тихичко. Усетих как от страх косата на главата ми се изправя.
Кли-кли болезнено ме ритна с крак и сложи пръст на устните си. Мигнах с очи, за да му покажа, че съм разбрал, и млъкнах.
От нашето откритие се откриваше великолепна гледка към обляната в лунна светлина пътека. Мълчанието на нощта беше прекъсвано от трелите на флейтите и всичко, което ни оставаше, беше да се молим на Сагот да не ни забележат.
— Те гонят някого! — изсъска Мумр и незабавно си спечели болезнен удар от Змиорката.
Това, което видях след това, остана в паметта ми завинаги. По пътечката тичаше мъж. Дори не точно тичаше, а направо летеше, напрягайки всичките си сили. Неизвестният едва докосваше земята с крака, бягаше с огромни скокове от преследващите го чудовища. Ето тук ботушът му докосва земята, тласък, човек прелита около три ярда, отново докосва земята, и отново дълъг скок. Обзалагам се, че при добро желание човекът беше способен да тича наравно с кон. Сивият плащ се развяваше зад гърба му като криле на нощна птица, лицето му беше покрито с качулка. В ръцете си държеше копие с черна дръжка и много широк листовиден връх.
За четири секунди човекът се появи, изтича покрай нас и изчезна зад дърветата. А после се появиха те. Отново запя флейта и зад завоя изскочи едно същество. Бягаше толкова бързо, че не успях да го разгледам — просто размазано червено-черно-зелено петно с абсурдно дълги крака и ръце. Миг, и създанието изчезна. Х’сан’кор дотолкова беше погълнат от преследването на плячката, че не ни забеляза, освен това благодарение на Миралисса и Кли-кли за известно време бяхме станали невидими за погледа му.
Отново прозвуча флейта, съобщавайки, че вече е близо, и притичалият покрай нас Х’сан’кор й отговори. Второто същество скочи на пътя, неочаквано се препъна и спря точно пред мястото, където се криехме. Очите, горящи с пурпурен огън, се обърнаха към нас. Аз се притиснах към земята. Сега можех да го разгледам много по-добре.
Високата около два човешки ръста фигура изглеждаше абсурдно мършава, с дълги крака и ръце, главата стоеше на също толкова мършава шия. Самата глава на Х’сан’кор приличаше на причудлив жабешки череп, покрит с кожа. По тялото нямаше никакви косми или люспи, цялата кожа на Флейтата беше на червено-черно-зелени ивици. Носът — черна вдлъбнатина, в средата на муцуната огромните очища блестяха с пурпурен пламък, на главата — къси извити рога, а устата… По някаква причина си мислех, че в нея трябва да има много зъби, но когато създанието разтегли устни и се озъби, аз с изненада открих, че в пастта му нямаше повече от пет криви жълти зъба. Никаква броня или дрехи, затова пък в дясната ноктеста лапа се виждаше нещо, приличащо на тояга с шипове, а в лявата… в лявата Х’сан’кор държеше захвърлената от мен преди по-малко от пет минути раница.