Бум-бум! Двата изстрела от пистолетите се сляха в един и разсеяха Кли-кли от заклинанието.
Халас беше обвит в миризлив сив дим. Лявото око на създанието избухна и угасна. В последвалия рев се смесваха болка и ярост. Вторият изстрел беше попаднал малко по-ниско, куршумът прониза врата му. Тялото на Х"сан"кор и така беше вече черно от течащата от десетките рани кръв, а сега от врата му с ритмични тласъци изтичаше живота. Браво на гнома, навреме беше съобразил, че направеното от Флейтата заклинание може и да действа на стрели и арбалетни болтове, но гюлленцата, или куршумите, както ги наричаше Халас, може да преминат магическата преграда. Както се и случи.
Бум!
Гномът превъзходно владееше оръжието си — угасна и дясното око на чудовището. Но, противно на моите очаквания, Х"сан"кор все още здраво стоеше на крака. Ослепял и виещ като сто грешника в адския казан, той се хвърли върху стената. Стената примигна за последен път и избухна, разпилявайки се на хиляди зелени парченца. Помислих, че от звъна главата ми ще се пръсне. Миралисса беззвучно се свлече на земята. Трите ели, намиращи се до разрушената стена, пламнаха в зелени пламъци. Дърветата горяха от земята до самия връх, осветявайки гората със зелена светлина. Делер запищя и се затъркаля по земята, куртката му се беше запалила. Змиорката се втурна към него и започна да гаси зеления пламък от гърба му. Огънят ревеше и поглъщаше дърветата, Х’сан’кор пронизително пищеше и сляпо размахваше тоягата пред себе си, надявайки се да закачи някой от нас.
— Всички назад! Махайте се оттук, бързо! — изкрещя Халас.
Змиорката помогна на Делер да се изправи и двамата хукнаха навътре в гората. Алистан и Еграсса вдигнаха лежащата Миралисса и я завлякоха по-далеч от чудовището. Аз се втурнах след тях, сега не беше време да разсъждавам кой крив, кой прав — гномът сигурно беше приготвил поредната си изненада.
— На земята! — чухме вика на Халас и всички като един послушно паднахме.
— Ела при мен, гадинке! Ела насам! — до виещия Х’сан’кор гномът изглеждаше като малка буболечка.
Съществото удряше на сляпо по земята с тоягата си и пристъпваше към гласа.
— Е? Аз съм тук! Хвани ме, рогата гадино!
Х’сан’кор изръмжа нещо и оръжието му пръсна близката ела на милион трески. Когато Флейтата се изравни със запаления от гнома огън, Халас хвърли нещо в него и с цялата бързина, на която беше способен с късите си крачета, се втурна да бяга. От ослепителната светкавица, озарила гората, за миг престанах да виждам каквото и да е. После се раздаде оглушителен взрив, пламъците се издигнаха до самото небе и земята осезаемо се разтресе.
Когато ярките петна изчезнаха от очите ми, видях картината на унищожението, причинено от неизвестното оръжие на Халас. Елите все така продължаваха да горят и светлината им беше предостатъчна, за да видя всичко случващо се около нас. Халас стоеше на четири крака и отчаяно тръскаше глава. Лицето на гнома беше покрито с кръв, а брадата му — опърлена. На мястото, където доскоро гореше огъня, сега имаше плитка яма. Непосредствено до нея лежеше Х’сан’кор, взривът му беше откъснал двата крака, но въпреки това съществото се опитваше да стигне с лапа до тоягата си.
— Жив е още гадината! — произнесе Мумр и хвана по-удобно дръжката на меча.
— Отрежи му главата! — извика някъде отзад Еграсса.
— Гарет, погрижи се за Халас! — заповяда Делер и вдигна секирата.
Змиорката, Делер, Алистан Маркауз и Фенерджията се втурнаха към Х’сан’кор.
— Халас, добре ли си? — аз помогнах на гнома да се изправи.
— Нищо не чувам, Гарет! — извика джуджето и поклати глава. — Нито звук! Къде ме влачиш?!
— По-далеч!
— Какво?! Говори по-силно!
— По-далеч оттук!
— Мога и сам да вървя!
— Лицето ти е цялото покрито с кръв!
— Какво?! А! Закачи ме! Една треска!
Междувременно Алистан подскочи към чудовището и с всички сили заби меча си в гърдите му. То изрева и замахна сляпо с ръка. Ударът попадна в нагръдника на милорд Алистан и го събори на земята. Мумр бързо завъртя биргризена и спря повторно спускащата се към графа ръка. Мечът сряза китката на Х’сан’кор и тя увисна, държейки се само на кожата. В същото време Змиорката заби „брата“ и „сестрата“ в другата ръка и я прикова към земята, а Делер замахна широко и сърпообразното острие на секирата му се вряза в челото на Х’сан’кор. Съществото ревеше, виеше и махаше с чуканчето на свободната си ръка, от което хвърчеше кръв. Мумр пристъпи към обездвижената от Змиорката ръка и с три удара я отсече от рамото.