— Няма нужда, Ургез. Той повече няма да ви създава неприятности.
— Още по-добре — главата на гилдията изобщо не се изненада. — Всичко хубаво, Гарет.
— Всичко хубаво, Ургез.
Работата беше свършена и главата на гилдията на убийците си тръгна. Ами да, неприятностите са уредени. Честно казано, радвах се, че момчетата на Ургез нямат нищо общо с онези няколко покушения, които едва не ме изпратиха в светлината миналото лято. Да воюваш с Ургез беше опасно за здравето.
— Ще ми позволиш ли да седна?
Изглежда днес имам непланирана приемна вечер. Този път до масата беше застинал Шелоз. Зад него се виждаха шестима масивни бодигарда.
— Сядай.
Шелоз седна, охранителите му останаха прави.
— Тръгна слух, че си се върнал в града и реших да проверя.
Те да не се бяха наговорили? Шелоз, ако някой не знае, беше същият човек, който воюваше с Маркун за правото да управлява гилдията на крадците.
— Върнах се.
— Винаги съм те уважавал, Гарет…
— Взаимно е.
Шелоз наистина беше нелош човек и крадец. Мисля, че под неговото управление гилдията ще е много по-добре, отколкото при Маркун.
— Знам, че преди си имал проблеми с гилдията, както, впрочем, и всички ние. Онази дебела свиня Маркун само крадеше пари за себе си. Сега всичко се промени. Затова искам да ти кажа, че ако имаш желание да се върнеш в лоното на родната гилдия, всички много ще се радваме. Естествено, ще те приемем без никакви встъпителни такси и проценти от Поръчки.
— Почетен член? — усмихнах се аз.
— А защо не? Уважаемите майстори не са длъжни да плащат пари за своята работа. Достатъчно е това, че са в гилдията и й правят име.
— Защо такава щедрост, Шелоз?
— Ами… — той се поколеба. — Честно казано, Гарет, аз лично съм ти задължен за това, че ни отърва от Маркун. Да, и много момчета също, повярвай ми. Без тази тлъста пиявица всичко върви гладко. Приеми, че това е моята малка благодарност. Не обичам да бъда длъжник. Така че помисли за завръщането.
— Добре, Шелоз. Ще помисля.
— Чудесно. Ще се видим, майсторе.
— Ще се видим, майсторе.
Шелоз излезе заедно с хората си, а аз сериозно се замислих заслужава ли си да се върна в гилдията или да продължи да работя като волна птичка. И единият, и другият вариант си имаха своите плюсове и минуси, така че имаше за какво да се мисли. Времето мина неусетно и стана време да тръгвам. Кимнах за прощаване на Гозмо, помолих да запише бирата на сметката ми и излязох на улицата.
Вече беше тъмно и хората по улиците бяха намалели. Заваля сняг и при пълното безветрие снежинките падаха плавно и абсолютно безшумно по улицата. О, мрак! Изглежда се бях задържал в заведението на Гозмо малко повече, отколкото планирах. Трябваше да побързам.
Тръгнах напряко да съкратя пътя. Така беше много по-бързо, въпреки че за неопитен човек разходките през задните дворове на Пристанищния град в доста голям процент от случаите завършваха със загубата на портфейла, че дори и живота. Затова, докато се промъквах из полутъмните и пусти улички, аз запазих бдителността си и държах арбалета под ръка. Винаги ще се намери идиот, алчен за чуждите пари.
Сагот бе милостив, по пътя не срещнах нито един човек. Вярно, веднъж имах късмета да се натъкна на десетина стражника. Момчетата ме изпратиха с крайно подозрителни погледи, но този път не задаваха въпроси. Свърнах по улица Вонящи дървеници, от нея излязох на улица Ябълка, после по Малка кисела, завих в тъмна арка и…
И тук някой бързо и много здраво ме сграби отзад за рамото. Дръпнах се и посегнах за оръжието и неизвестният с едната си ръка веднага ме блокира, а с другата така ме стисна за врата, че едва можех да дишам, камо ли да се дърпам. Човекът зад мен беше зверски силен. Дали да не закрещя?
— Това едва ли ще ти помогне, Гарет — произнесе насмешлив глас и аз трепнах и прекратих всякаква съпротива.
Посланикът! Да го отнесе мракът!
— М-м-м? Виждам, че ме позна, крадецо. Е, толкова по-добре. Сега ще те пусна, но не се опитвай да правиш глупости. В края на краищата си интелигентен човек, нали?
Не казах нищо.
— Така вече е добре — подсмихна се най-главният слуга на Господаря. — Както виждам, успял си да вземеш Рога.
— Представи си — казах аз, отчаяно мислейки какво може да иска от мен. — Нали ти и твоят Господар не предполагахте, че ще успея да се добера до Рога на дъгата?