Тих смях.
— Не се ласкай, Гарет. Да не мислиш, че Господарят не знаеше как ще се развие Играта? Рогът беше в теб само защото Господарят го пожела.
Той разтвори ръце и аз, като направих крачка от него, се обърнах. Той пак стоеше в полумрака и аз виждах само тъмната сянка и златистите очи.
— Защо си дошъл?
— Струва ли ми се, или не се радваш да ме видиш?
Аз замълчах.
— Добре, Гарет — въздъхна Посланикът и очите му светнаха. — Време е да си платиш дълговете.
— Дългове?!
— Нима забрави за договора?
— Помня нашия договор, Джок — и сам не забелязах как използвах истинското име на Посланика.
— Много добре, Гарет — той изглежда не обърна никакво внимание на гафа ми. — Господарят те моли да изпълниш Поръчка.
Въздъхнах. Наистина не исках да правя каквото и да е за някакъв Господар, но сделката си е сделка. А и от Посланика, способен да се появи навсякъде и по всяко време, не можеш просто така да се отървеш. С моя късмет в уличката нямаше никой освен нас.
— Какви са условията на Поръчката?
— О! Много е просто, крадецо. Днес до полунощ трябва да откраднеш Рога на дъгата от кулата на Ордена.
Някога удряли ли са ви с чук по главата?
— КАКВО-О-О?! Твоят Господар подиграва ли се?! Няма да направя това!
— Защо?
— Защо?! Защото е невъзможно! Не само че иска да се промъкна в КУЛАТА НА ОРДЕНА, но и да открадна Рога на дъгата! Та там на всеки ярд има по един магьосник!
— Ето какво ще ти кажа, Гарет. Ти ще вземеш този рог. Ще го вземеш днес до полунощ. И не само защото се съгласи на сделката. Ти сам ще поискаш да вземеш артефакта в най-кратки срокове, веднага щом ти кажа какво се случи.
— И какво се случи? — за мен ако ще луната да падне, не бих откраднал Рога на дъгата по собствено желание.
— Играчът предаде Господаря.
— Не долавям връзката.
— Играчът предаде моя Господар и сега служи на друг Господар. Днес е велика нощ, Гарет. Дори не можеш да си представиш колко е велика. Днес се решава изходът от Играта. Ако Играчът последва заповедите на противника на моя Господар, тогава равновесието ще рухне и нашите общи познати ще излязат от Костните дворци. А ако това се случи, Сиала ще се върне в началото на Тъмната епоха. На моя Господар никак не му се иска да създава всичко наново. Рогът на дъгата е нещото, което може да разклати везните на равновесието.
— Добре, добре. Давай поред. Какво общо имат Рога и този Играч?
— Ако Играчът използва Рога, тогава Играта ще бъде загубена.
— Тогава направете така, че този ваш Играч да не се добере до Рога.
— Рогът вече е в него.
— О! — възкликнах многозначително аз, съобразявайки бързо. — Тогава убийте Играча.
— Той затова е Играча, за да нямат право Господарите да го убиват.
— Счу ли ми се или ти каза, че Господарят знае как ще се развие Играта? Нима не е могъл да предвиди, че Рогът ще попадне в неподходящи ръце?… Стоп! Кой е Играчът?
— Правилно разсъждаваш, Гарет. Правилно. Господарят е изчислил всичко, но няма такива, които не грешат, особено ако трябва да разчитат на хора. Хората са слаби и Играчът не е изключение. Господарят знаеше, че Рогът ще попадне в Играча, но не предполагаше, че старата лисица ще се скрие в чужда дупка.
— Старата лисица?! Ама разбира се! — осени ме чак сега. — Арцивус!
— Браво! — той се ухили.
— Не. Не може да бъде!
— Защо? Ти разгада всичко правилно, макар да се притеснявах, че ще се досетиш много по-рано, отколкото би трябвало. Господарят знаеше, че задължително ще предадеш Рога на дъгата на Ордена, а значи и на Арцивус.
— Но защо Арцивус? — можех да повярвам на всичко друго, но славният старец Арцивус да се окаже Влиятелния…
— Какво толкова те изненадва? Играч може да стане само маг. За службата Господарят му обеща знание и власт.
— А какво му е обещал другият?
— Младост и безсмъртие.
— Тогава всичко е ясно.
А после Посланикът започна да разказва. Именно Арцивус избрал моята кандидатура за похода за Рога. Той мислел, че няма да се справя и Рогът ще остане в Храд Спайн. После, когато звездите казали друго, той решил да ме убие. Но тук се намесил Господарят и забранил на мага да ме докосва лично. Затова Арцивус намерил Бледния. Именно пръстена на архимага показали двамата майстори-крадци в кралската библиотека и именно затова убили стария Болт. Хората на Арцивус откраднали Коня на сенките. Магическата вещ, способна да командва демоните, била нужна на архимага за други цели (по това време Господарят от другия свят вече бил успял да съблазни стария маг) и той не искал да го сподели с Ордена. Но станало така, че на сцената отново се появил вездесъщият Гарет и Арцивус трябвало да спаси Коня на сенките, за да не предизвика подозрението на Танцуващия на Сиала. Когато след вземането на Коня на сенките аз пътувах в каретата на магистъра на Ордена, животът ми висял на косъм. Старият Арцивус изобщо нямал намерение да ме води при краля, той слушал моя разказ, за да разбере дали съм се досетил, че магистърът на Ордена е замесен в историята с картите на Храд Спайн и Коня на сенките, и ме е карал в „нежните ръце“ на банда убийци. Спасили ме думите, че в себе си не нося документите за Храд Спайн. Арцивус ме пуснал и изпратил убийците при Фор, логично предполагайки, че документите може да са при него.