— Мога да продължа, крадецо, но времето е ценно. Трябва да откраднеш Рога от Играча.
— И все пак има твърде много несъответствия в твоя разказ, Посланик — казах аз. — Рогът е бил в ръцете на Арцивус повече от месец. Защо точно тази нощ? Той можеше да се измъкне веднага след като Рогът беше зареден със сила. По време на щурма на града, когато всички са заети, без никакъв проблем.
— Да, той би могъл да се възползва от Рога още в самото начало, но не би постигнал резултата, който очаква новият му Господар. Само тази нощ е възможно да се съединят Конят на сенките и Рогът на дъгата.
— Обзалагам се на каквото пожелаеш, че твоят Господар е знаел за предателството на Играча отдавна. И със сигурност се досеща какво ще се случи тази вечер. Така ли е?
— Да предположим.
— Тогава, в името на Сагот, защо не можеше да се открадне Рога по-рано?! Защо днес?! Защо не ми каза за това преди седмица?! Или преди месец?!
Стори ми се, че той се ухили.
— Тогава не би имало риск. Тръпка от Играта. Интерес. Ти си козът на Господаря. Той иска да види как ще се справиш в най-последния момент.
Само си помислете! Светът стои на ръба на пропаст, а Господарят все още си играе игрички!
— Тогава защо Арцивус ме пусна? Защо ми развърза ръцете?
— Не се ласкай, Гарет. Да, той знае, че ти си Танцуващ със сенки, но не знае за твоята сделка с Господаря и мисли, че не знаеш абсолютно нищо. Така че ще вземеш ли Рога?
— Нямам избор, нали? — усмихнах се горчиво.
— Страхувам се, че да. Или ще вземеш Рога на дъгата от ръцете на Играча, или… Просто нямаш представа какво може да направи Рогът, ако го свържат с Коня на сенките в такава нощ! Везните ще рухнат, Домовете на силата ще паднат, а от вашия… от нашия свят ще остане много малко. Играта ще бъде загубена. Съвсем. Ти не искаш това, нали?
— Не ме интересува вашата Игра. Но ще се постарая да взема Рога. Какво е капарото?
— Твоят живот. Как ти харесва? Добро ли е?
— Напълно. А заплащането?
— Вземи Рога и никога повече няма да ме видиш.
Лично на мен такова заплащане ме устройваше повече от всяко друго.
— Моля Гарет-сянката да приеме моята Поръчка.
— Приемам Поръчката.
— Чуто е, крадецо. И последният ми съвет е — да се справиш до полунощ. В полунощ Играчът ще започне ритуала и тогава едва ли ще успееш да откраднеш артефакта под носа му.
— Аз се съмнявам дали изобщо ще успея да проникна в кулата на Ордена. Не очаквам, че като ме забележат, магьосниците няма да задават въпроси.
— В кулата няма никакви магове. Арцивус ги отпрати всичките.
— Не ми стана по-добре. Първо трябва да попадна в кулата.
— За това не мога да ти помогна. В кулата на Ордена нямам достъп.
— Защо? Какъв е смисълът? Защо магистърът не разбира, че след това, което ще направи, ще дойде краят на всичко?
— Защо не разбира ли? Всъщност много добре разбира. Но има още много светове, ще има къде да отиде.
— Когато Играта свърши, какво ще стане?
— Какво ще стане? О! Победителят ще получи награда, а Играта ще започне наново.
— Награда? Каква награда?
— Ти нали беше в света на Хаоса и сенките?
— Да.
— Този, който спечели Играта, за награда ще получи една от сенките на Първичния свят. Представи си — с нейна помощ може да се създаде абсолютно нов, идеален свят. Свят, в който ще бъдат взети под внимание грешките, допуснати в други светове. Победата е реален шанс да създадеш съвършенство и да го покажеш в следващата Игра.