Протегнах ръка към дръжката на вратата. Леко дръпнах към себе си. Вратата дори не помръдна. Дръпнах по-силно. Същият ефект. М-да.
— Отвори се — прошепна Валдер и вратата на кулата внезапно поддаде.
— Уау! — хлъцна от възхищение Кли-кли. — Как го направи?!
— Късмет — изсумтях аз, докато за пореден път благодарях мислено на съдбата, че ме е срещнала с мъртвия архимаг. — Чакай ме на края на площада. Ако не изляза до час, отиди при краля.
— Да бе… — каза гоблинката и като се шмугна през вратата, се озова в кулата. — Направо хукнах да бягам, Гарет-барет. Наистина ли мислиш, че ще оставя всички велики подвизи за теб?
— Кли-кли…
— Знам, че съм Кли-кли. Зарежи този тон. Няма да се отървеш от мен.
— А ако те вържа?
— Пр-редупр-реждавам те! Ще хапя!
Изплюх се. Мракът да я отнесе! Щом иска неприятности, нека върви!
— Добре! Но гледай да не ми се пречкаш в краката!
— Кога съм ти се пречкала в краката? — невинно попита Кли-кли и веднага си прехапа езика.
Намирахме се в ярко осветена зала на първия етаж на кулата. Залата водеше към три коридора и стълбище.
— Не вдигай шум — предупредих за всеки случай спътницата си.
— Кулата е много по-голяма, отколкото изглежда — сега беше ред на Кли-кли да ме предупреждава.
— Знам — отвърнах аз и повиках Валдер: — Валдер!
— Да?
— Знаеш ли накъде трябва да вървим?
— За пръв път съм в тази кула, но всички ги строят по едни и същи чертежи. Мисля, че трябва да се качите по стълбите.
— А после?
— Ако магистърът се кани да прави ритуал, то това ще се случи в залата на Съвета. Магическото огледало ще усили заклинанието му.
— Разбрах.
— Знаеш ли, тази история с Рога и кулата ми напомня нещо. Както виждам, Земел не е единственият, решил да поиграе в Играта на великите. Бъди внимателен — каза и млъкна.
— Колко дълго ще стоиш втренчен в една точка? — осведоми се Кли-кли. Разбира се, тя не чуваше разговора ми с архимага.
— Качваме се по стълбите.
Стълбището от тъмновиолетов мрамор се виеше нагоре в кулата. Отначало вървяхме предпазливо, страхувайки се, че освен Арцивус в кулата ще има и някой друг, но след три етажа тръгнахме по-уверено.
— Колко остава до полунощ?
— Повече от час — изпухтя тя. — Ще успеем. Най-важното е да не се сблъскаме с Арцивус.
Пети етаж. Шести. На седмия хвърлих бърз поглед в ярко осветения коридор и видях в дъното седнал мъж, облегнал гръб на стената. За миг изстинах, мислейки, че това е Арцивус. Но не, Сагот ме пазеше. А и човекът седеше някак странно.
— Кли-кли — прошепнах към гоблинката, която вече се качваше нагоре.
— Да?
Мълчаливо посочих с поглед неизвестния.
— Трябва да проверим!
— Нямаш ли си друга работа?
— Трябва да проверим, Танцуващ. Не бива да оставяме в тила си незнайно кой.
— Добре, но по-внимателно — аз извадих арбалета.
Тръгнахме по коридора. Човекът не помръдна. После познах кой е и се втурнах напред.
Някой много лош беше разбил главата на Родерик. Целият под и стената, на която се беше облегнал, бяха покрити с кръв.
— О, мрак! — изругах аз. — Кой го е направил?
— Ясно кой. Не се туткай, Гарет. Момчето е мъртво. Вероятно е разбрал нещо и старият му учител е решил да се отърве от своя ученик. Сигурно го е праснал по врата с тоягата, и край.
— Веднъж ми спаси живота. Съжалявам за младежа.
— Скоро всички ще трябва да ни съжаляват, ако не побързаме. Хайде, Гарет. Вече с нищо не можем да му помогнем. Хей, а защо тази врата е отворена?
Едва сега забелязах, че най-близката до нас врата е открехната. Кли-кли веднага пъхна любопитния си нос там, където не трябва.
— Уау! Виж, Гарет, какво има тук!
Погледнах. Огромната по размер зала беше пълна догоре с кутии и всякакви странни неща. Няма да се учудя, ако това беше склад за магически дрънкулки.
— Склад с артефакти! — Кли-кли мислеше същото като мен. — Може би и Рогът е все още тук?
— Хайде да проверим — веднага се съгласих аз. — Но бързо!
В склада имаше всичко, започвайки с рафтовете, на които лежаха свитъци със заклинания, и завършвайки с напълно неразбираеми светещи предмети. Нямаше ги само Рогът на дъгата и Конят на сенките.
— Изглежда ровим тук без полза — предаде се първа Кли-кли.