Гномът погледна рога в ръцете си и млъкна.
— Измислица? Тогава кой ме сграбчи? Призрак? — сърцето ми все още блъскаше бясно.
— Вампирите съществуват и ако не ги виждате, това не означава, че са измислица. Ето защо е успял толкова бързо да се справи с Флейтата и да остане жив до идването ни — Еграсса предпазливо докосна глигите на вампира.
— Гарет, той ухапа ли те? — неочаквано ме попита джуджето.
Машинално вдигнах ръка към шията си.
— Не, Делер, добре съм.
— Милорд Алистан, а може ли този… вампир с вашия… трепетликов кол да го пронижем за всеки случай?
— Той е мъртъв, Халас, не говори глупости — отвърна му Змиорката вместо Алистан Маркауз.
— Сега е мъртъв, а после ще скочи и ще започне да пие кръв!
— Халас, много приказки си слушал. Вампирите са почти като хората, просто са по-бързи, по-силни и пият кръв. Можеш да ги убиеш с обикновена стомана и със сигурност не с трепетлика, сребро, чесън или слънчева светлина. Всичко това са абсолютни глупости, също като превръщането на вампира в мъгла или прилеп. Така! А това какво е?!
Еграсса видя кристала и като го свали от тялото, ни го показа.
— Милорд?
— Това вече се превръща в пълен абсурд! — от гърдите на Алистан Маркауз се изтръгна горчив смях.
— Какво е това? — полюбопитства Фенерджията, гледайки опушения кристал все едно е отровна змия.
— Това е знакът на Ордена на Сивите, Мумр — отвърна му Змиорката.
Халас като че ли хлъцна потресено. Делер подсвирна, свали си шлема и се почеса по тила.
Орденът на Сивите. Не знаех много за него. Както, впрочем, и всички присъстващи. Малкото, което ми беше известно, се основаваше на тихите разговори в кръчмите, непроверени слухове и една книга на моя учител Фор, където за Сивите имаше само един малък абзац. Далеч навътре в Студено море имало остров, който хорската мълва наричала островът на Сивите. Островът бил защитен с магия и никой кораб не можел да пристане там, ако обитателите му не го пожелаят. Малкото парче суша получило названието си благодарение на това, че там се намирал Орденът на Сивите. Казват, че Сивите били велики и непобедими воини. Подготвяли ги от най-ранно детство и се носи слух, че един Сив може да излезе сам срещу петнадесет опитни воини и без никакви усилия да ги изпрати в мрака. Разбира се, във всяка кръчма ще се намери умник, който лично се е срещал с тайнствените воини и ако този умник си пийне малко повече, ще ви разкаже изпълнена с ярки краски история как Сивия избил сто рицари, а после и цял дракон в добавка.
Доколко тези слухове са верни и доколко лъжи, аз лично не знам. Но дори най-глупавият слух и най-приказната история имат в основата си зрънце истина.
Казват още, че Сивите са пазители на равновесието в Сиала. Напускат своя остров само когато светът е в сериозна опасност, способна да наруши равновесието в една или друга посока. Казано с прости думи (въпреки че е неправилно), за Сивите не е от значение накъде ще залитне светът — към добро или към лошо, към светлата или тъмната страна. Те просто запазват равновесието и в конкретна ситуация застават на страната на по-слабата страна. Когато доброто побеждава, те са редом със злото, когато злото надделява — те са рамо до рамо с доброто. За тях не е важно какви цели или идеали преследвате и какво искате — мир в целия свят или зло във Вселената. Ако заплашвате равновесието, ще се опитат да ви убедят да спрете. А ако убеждаването не помогне, тогава… Сивите се славят като опасни бойци, а понякога и като великолепни магове, и ще намерят други начини да ви убедят. Орденът на Сивите е извън амбициите и извън политиката. Той не е бял и не е черен. Той е Сив.
— Сигурни ли сте, че това е истински Сив? — потресено попита Халас.
Еграсса се изправи и хвърли кристала на гнома.
— Погледни, Халас, такъв кристал Орденът на Сивите дава на всички свои воини. Или поне това ни казват нашите хроники. В живота си никога не съм срещал някой от техните братя.
— Значи излиза, че Сивите са вампири? — изписка Кли-кли, докато притеснено гледаше неподвижното тяло.
— Не… предполагам. Казват, че в техния Орден има и хора, и елфи, и дори орки. Защо да няма и вампири? — Еграсса сви рамене. — Мен ме притеснява друго: какво правеше Сивият в тази гора?
— Флинито ни каза за него — отново повтори Змиорката. — Вампирът е следвал нас.
— Знам, но въпросът остава открит. Какво е искал от нас Сивия? Последният път, когато тези воини са напускали острова си, е било по времето на Пролетната война.