— Той каза нещо на Гарет — изтърси Кли-кли.
Всички погледи се обърнаха към мен.
— Какво каза той, крадецо?
— Че не трябва да вземаме Рога, защото равновесието може да бъде нарушено — спомняйки си шепота на Сивия, аз отговорих абсолютно искрено.
Над поляната надвисна тишина.
— М-да — замислено проточи Кли-кли и се почеса по кривия нос. — Да не промени нещо, Гарет?
Хвърлих раздразнен поглед на гоблина. За глупак ли ме взема или какво?
— Добре, добре! Вярвам ти! Значи този не е Сив. Не може Сив да каже такова нещо, нали той е на наша страна.
Чувайки тези думи, Делер не издържа и се захили.
— Какво? — изуми се гоблинът.
— Защо си мислиш, че Сивият трябва да е на наша страна, глупако? Той е на страната на равновесието, и ако това, което казва Гарет, е истина… е, тогава много ни е провървяло, че Х’сан’кор го уби, иначе това момче щеше да се опита да ни спре с всякакви средства. А аз не съм толкова луд, за да не знам, че срещу Сив, който при това е и вампир, нямаме никакъв шанс за успех. Много ни е провървяло, Кли-кли.
— Глупак си ти, Делер — обиди се Кли-кли. — Сивият със сигурност е бил на наша страна. Когато Неназовимият тръгне от Ледени игли и, да не дават боговете, мине през Самотния великан, равновесието ще се разпадне, а нали ние точно това се опитваме да не допуснем…
— Не, Кли-кли, това е истински Сив — отвърна му елфът.
— Но тогава… — започна гоблинът и погледна надолу към мъртвеца.
— Тогава уважаемото джудже е право и на нас наистина много ни е провървяло — вампирът умря, като взе със себе си и Х’сан’кор.
— Но как ни е открил? Как Орденът на Сивите е разбрал, че се опитваме да вземем Рога на дъгата?
— Мен ли питаш, Делер? — усмихна се тъмният елф. — Не знам повече от теб. Сивите си имат свои собствени начини да научават новините.
— Провървяло ни е, че е сам — промърмори Алистан Маркауз.
— А ако не е бил сам?
— Сам е бил, Гарет, сам — успокои ме Фенерджията. — Флинито каза…
Халас гръмко изсумтя, показвайки как се отнася към думите на Аарроо.
— Нали Сивите би трябвало да знаят, че ще вземаме Рога от гробниците, за да спрем Неназовимия — продължи да държи на своето Кли-кли. — Защо тогава мислят, че ако Гарет го вземе, равновесието ще се окаже нарушено?
— Може би знаят нещо, което ние не знаем, Кли-кли? — аз си спомних своя сън-реалност, когато заради Рога на дъгата в Авендум се появи Забранената територия. — Нали неслучайно маговете на Ордена са скрили Рога в Костните дворци?
— Но ако Сивите толкова се страхуват от появата на Рога в света… ако той е толкова опасен… може би не трябва да го вземаме? — неуверено каза Фенерджията.
— Стигнахме твърде далеч, за да спираме сега, Мумр — отговори му милорд Алистан. — А и Орденът на Сивите може да греши. До Храд Спайн е половин ден път, нима ще спрем накрая, когато сме до самите порти?
— Милорд, не мислете, че съм страхливец, просто ако ситуацията наистина е такава и са ни изпратили съвсем истински Сив…
— Никой не мисли, че си страхливец, Фенерджия — прекъсна го Алистан Маркауз. — На теб не по-малко от мен ти е пределно ясно колко ни е нужен този Рог. Еграсса, нощта беше тежка и всички сме уморени. Време е да спрем за почивка.
— И аз си мислех за това — елфът прибра кристала на мъртвеца в чантата си и взе копието му от земята. — Нека да продължим още около петстотин ярда, не си струва риска да нощуваме до трупове.
— Няма ли да го погребем? — Змиорката погледна въпросително към Алистан Маркауз.
— Не — навъсено отвърна графът. — В противен случай ще загубим остатъка от нощта. Продължаваме.
— Гората ще се погрижи за тялото — каза Еграсса и напусна поляната.
Малкият огън, запален от елфа, весело пукаше и хвърляше искри в звездното небе. Аз така и не успях да заспя и просто си лежах, наблюдавайки студеното примигване на звездите. Стрелеца, Рачешката опашка, Свинаря, Кучетата на Сагра… Десетки съзвездия ме гледаха през клоните на дърветата. Короната на севера, разпростряла се на половината небе, сияеше с Камъка, мигайки на небосклона не по-зле от жаравата в огъня.
Когато умре елф, в небето светва нова звезда. Може би Еграсса беше прав, че поверието е глупаво, но въпреки това аз напрягах поглед и се взирах в нощното небе, опитвайки се да видя звездата, която би трябвало да се е появила след смъртта на Миралисса. Безполезно. Дори и да се появи тази звезда, няма как да бъде видяна заради окръжаващите ни дървета.