— И Лафреса — напомни Кли-кли. — Само тя струва колкото двадесет воина.
Шутът беше прав: Лафреса беше опасна, особено сега, когато до нас я няма Миралисса.
— Да тръгваме, но тихо, до портата остана съвсем малко — предупреди ни Еграсса и се отдалечи.
Вървяхме през горичка, където растяха само златолисти. Тези дървета не бяха същите като онези, които бяхме видели по-рано. Огромните древни стволове бяха с над петнадесет ярда обиколка, короните им се извисяваха на недостижима височина и сякаш подпираха самото небе. От земята тук-там стърчаха оранжеви корени, всеки по-дебел поне четири пъти от бедрото на възрастен човек. През златистите корони до земята проникваха слънчеви лъчи, пробили през задържалата се утринна мъгла. Точно така си представях Заграбия в моето въображение — величествена и красива.
Тр-рррррр… Тр-рррррр…
— Старае се кълвачът — респектирано изсумтя Делер.
— Тихо! — прошепна Еграсса, заслушан в горския шум.
Вятърът тихо шумолеше в короните на недоволно мърморещите златолисти, кълвачът неуморно си добиваше прехраната, огласяйки гората със звънко „тр-рррр“. Чуруликаха птички, в тревата цвърчаха насекоми, гората живееше своя си живот, сякаш сега не беше началото на есента, а средата на лятото.
— Хора… наблизо.
Елфът подпря кората на едно дърво, натегна нова тетива на лъка и измъкна стрела от колчана.
— Ще отида да проверя… Ако чуете шум, бъдете готови…
— Змиорка, върви с Еграсса — заповяда Алистан Маркауз.
— Да, милорд. Гарет, ще ми дадеш ли арбалета си?
— Вече е зареден — протегнах оръжието на гаракеца заедно с два допълнителни болта.
— Ако всичко е наред, ще изсвиря — каза Еграсса. — Змиорка, следвай ме.
Елфът и човекът се скриха в гъстите хвойнови храсти. Доста дълго време не се чу нищо, освен звуците на гората, и всички напрегнато се вслушвахме в птичите трели и шумоленето на клоните. Най-накрая до нас долетя приглушено от разстоянието изсвирване.
— Напред! — заповяда Алистан Маркауз. — Кли-кли, не ми се пречкай в краката.
— Кога съм се пречкал? — възмути се Кли-кли, докато проверяваше метателните си ножове. — Това Гарет го прави.
Аз се усмихнах, но не казах нищо и взех в ръка копието на елфа.
Еграсса и Змиорката ни чакаха на малка сенчеста поляна, обградена от златолисти. За миг ми се мярна мисълта: по волята на природата ли растат тези дървета? Прекалено гладък, прекалено идеален кръг оформяха. Изглеждаше, сякаш поляната е защитена от целия останал свят с мощна тъмнооранжева стена дървесни стволове. В самия център на поляната имаше хълм. На височина беше около пет човешки ръста. Същинска пъпка на тялото на земята.
До хълма стояха Еграсса и Змиорката, а в краката им лежаха трима. Хора. Двама от тях бяха мъртви — стрелите на елфа лесно бяха пробили броните на хората на Балистан Паргайд. На единия стрелата беше попаднала право в сърцето, а на другия, все още стискащ малък топор в ръката си, в окото. Третият човек беше жив — гърчеше се с арбалетен болт в крака.
— Кой е този?
— Това се опитваме да разберем и ние, милорд — подсмихна се Змиорката и ми подаде арбалета. — Първият Еграсса го простреля от раз, вторият се хвана за топора и си го получи в окото. А третият… третият реши да бяга, наложи се да го пронижем в крака.
— Кои сте вие и какво правите тук?! — рязко се обърна към пленения Алистан Маркауз.
Но онзи само скимтеше и се държеше за пронизания крак.
— Защо го питате, милорд, сякаш вече не знаете? — удиви се Кли-кли. — Това са кучетата на Балистан Паргайд, личи си по мутрите им!
— Сега ще си каже всичко — елфът настъпи мъжа по ранения крак, той изкрещя от болка и загуби съзнание.
Халас извади манерка с вода и плисна човека в лицето. Никакъв ефект. Наложи се да му удари няколко шамара. Накрая човекът потрепери и отвори очи.
— А сега ще поговорим — елфът докосна с кинжала си гърдите на мъжа. — Колко сте?
— Какво? — човекът облиза пресъхнали устни.
— Колко сте? — повтори въпроса си Еграсса и боцна човека с кинжала.
Това подейства.
— Трима, бяхме само трима! Не ме убивайте, милорди! Всичко ще ви кажа! — заговори бързо човекът, вперил разширени очи в тъмния елф.
— Къде са другите?
— Всички… заминаха.
— Лъжеш — Еграсса натисна с кинжала.