Човекът изпищя и закрещя:
— Казвам истината, всички заминаха, а нас ни оставиха да пазим! Не съм направил нищо, наистина! Не ме убивайте!
— Може би този идиот наистина не знае нищо? — избоботи Делер.
— Да бе! Еграсса, остави ми го на мен, аз бързо ще му избия тези глупости от кратуната! — предложи Халас, въртейки свирепо очи.
— Къде заминаха? — без да обръща внимание на предложението на гнома, попита Еграсса.
— В гробищата, всички влязоха в тези проклети гробища, милорд граф!
— Кога?
— Преди два дни.
— Колко хора слязоха там?
— Десет.
— Лъже — каза Кли-кли, правейки няколко прости изчисления наум.
— Това вече не е важно… Графът и той ли слезе с тях?
— Да, милорд.
— А жената? — изтръгна се от мен.
— Вещицата? И тя е с тях. Тя измисли всичко! Тя реши да се слезе тук!
— Защо са отишли там? — Еграсса безжалостно продължи разпита.
— Не ни казаха. Аз и момчетата просто трябваше да сме тук и да изчакаме да се върнат останалите, това е всичко. Повече нищо не знам!
— Много жалко — каза елфът и заби кинжала до самата дръжка в гърдите на мъжа.
Пленникът потръпна и утихна. Еграсса без никаква емоция издърпа кинжала от тялото и го избърса в дрехите на мъртвеца.
— Защо трябваше да го убиваш? — недоволно попита Фенерджията. — Той се предаде.
— Какво щяхме да го правим? — погледът на елфа блесна гневно. — Щеше да ни създава излишни грижи. Освен това в някоя прекрасна нощ можеше да се опита да ни убие.
— Делер, Халас! — Алистан Маркауз повика джуджето и гнома. — Погребете ги тези тримата. Не е нужно да се мотаем дълго тук.
С това разговорът приключи, само Халас и Делер недоволно замърмориха, че са воини, а не гробари.
— Е, какво ще кажеш за това, Гарет? — попита Змиорката, когато се отдръпнах настрани.
— Елфи — свих рамене аз, мислейки, че ме пита как се отнасям към неотдавнашното убийство.
— Нямам предвид това — намръщи се Змиорката. — Говоря за входа в Храд Спайн.
— А къде е той? — изръмжах аз.
Кли-кли трагично въздъхна:
— Гарет, ти си безнадежден! А ей това какво е, ако не вход?
— Хълмът?! — изумих се аз.
— Хълмът — подигравателно повтори и изкриви физиономия Кли-кли. — Отвори си очите! Какъв, да се задавиш с кост дано, хълм? Иди и го обиколи!
— Добре, добре! Само недей да крещиш — успокоих го аз. — Главата ми се пръска от пищенето ти.
Това май наистина беше входът към Храд Спайн, най-малкото при по-внимателна проверка хълмът се оказа изкуствено създаден. Но не беше учудващо, че се заблудих — тъй като постройката беше много стара (някъде от зората на Тъмната епоха!), задната страна на съоръжението беше обрасла с трева и храсти. Когато заобиколих хълма и се озовах от другата страна, разбрах, че с епохата малко бях сгрешил. Разбира се, че портата не беше от времето на Тъмната епоха (макар че именно тогава неизвестните същества са създали първите и най-дълбоки нива на Храд Спайн). Портата се появила много по-късно — по време на разцвета на елфи и орки. Просто когато в Костните дворци се пробудило древното зло и елфите и орките (а след това и хората) оставили гробниците на милостта на времето, портата вече никой не я поддържал и обрасла с гора. Макар че преди тук не е имало никаква Заграбия, още по-малко Златната гора. Само за няколко хилядолетия дърветата превзели всичко. Превземали, докато не погълнали портата и не я скрили от чужди погледи.
От тази страна хълмът изглеждаше като отсечен с нож. И вместо трева и храсти имаше правоъгълен вход с височина от около три човешки ръста. Слънчевите лъчи падаха върху каменния под, който продължаваше в тъмнината.
Аз потреперих.
— Е, какво ще кажеш за това, Гарет? — отново ме попита гаракецът.
— Наистина ли стигнахме? — все още не можех да повярвам аз.
— И още как! Гледай сега! — Кли-кли се втурна към входа, пъхна глава вътре, без изобщо да се притеснява, че някой ще я отхапе, и извика:
— Бу!
— У… у… у… у… у! — отговори му ехото.
— Кли-кли… — Фенерджията се присъедини към нашата компания. — Стига с тези глупости.
— Не се притеснявай, Мумр, няма да ни изядат! — безгрижно махна с ръка шутът. — Това е просто вход, коридорът продължава хиляди ярда, като постепенно се спуска надолу. Оттук до първото ниво има наистина много път.