Влетях в залата, където лежеше мъртвецът, прескочих го, пробягах през цялото помещение и спрях на далечния изход. Каквото и да беше това създание, явно изходът от колонната зала беше прекалено тесен за него. Стъпките приближаваха, но, кълна се в Сагот, никого не виждах!
Отново се разнесе жалното стържене, а след това голяма част от стената до входа към колонната зала започна да пука, застена, буквално като жива, и рухна в планина от отломки.
Бум-м-м! Бум-м-м!
Невидимото чудовище стъпи върху скелета на гвардееца, превръщайки го на прах и с явното намерение да направи същото и с милия Гарет закрачи в моята посока.
Няма да лъжа, мисля, че изписках, а после се втурнах да бягам. Просто да бягам, без да мисля къде трябва да завия, и без да се притеснявам, че ще се загубя. Сега трябваше да спасявам кожата си. Зад мен се раздаваха ужасните „бум-м-м“ и грохотът на рушащите се стени. Аз се хвърлих в коридора, свих наляво, надясно, пак наляво…
Грохотът на създанието отдавна беше затихнал, но нямах достатъчно смелост да спра. Разбрах, че съм се загубил, чак когато вече нямах сили да тичам. След като изпратих всичко и всички в мрака, седнах на пода и се облегнах на някакъв саркофаг. Каквото ще да става, но Гарет няма намерение да бяга повече. Колкото по-дълго се носиш през полутъмните коридори, толкова по-малки са шансовете да намериш обратния път. Рамото, където попадна парченцето от колоната, ме болеше. Очевидно щях да си имам хубава синина. Но сега трябваше да си почина, да си поема дъх и да помисля къде точно се намирам в този конкретен момент.
Строго погледнато, всичко започна толкова невинно, колкото и на първо ниво, и някой (няма да посочвам този субект с пръст) ненужно и непростимо се отпусна, остави се да бъде изненадан. Така че сам се прецаках! Не само че се загубих, но и загубих въжето-паяжина. А без него няма смисъл да се връщам, милата Лафреса разруши стълбата и осем ярда до тавана със сигурност не мога да ги преодолея, поне докато хората не се научат що-годе прилично да летят. Перспективата да издъхна в Храд Спайн се беше увеличила десетократно. Да се опитвам да си върна въженцето нямаше никакъв смисъл — не бях сигурен, че ще успея да намеря пътя назад, а и да се пъхам в бърлогата на Разрушителя на стени нещо не ми се искаше много.
И така, изходът към слънцето за мен беше затворен завинаги. Освен, разбира се, ако не намеря друг или не се появи ново елфийско въженце-паяжина (последното беше още по-малко вероятно чудо, отколкото шансът да успея да стигна до отвора в тавана). В това, че има и други изходи от Костните дворци, аз изобщо не се съмнявах. Най-малкото съществуваха четири централни входа за Храд Спайн. Източният беше този, през който влязох. Западният — някъде в самото сърце на Заграбия, но до него пътят е стотици левги. Имаше и два входа близо до тунелите на джуджетата, но откакто злото се събудило от гробовете, джуджетата ги бяха затрупали, за да не дойде то към тяхното кралство. Така че спокойно мога да забравя за тези варианти. Но освен централните трябва да има и по-малко значими входове. Непременно трябва да има, целият въпрос беше в това ще успея ли да ги намеря? Да си обикалям ей така по първо ниво и да се утешавам с крехката надежда за чудо не влизаше в плановете ми, затова извадих картите от чантата и на слабата светлина от тавана започнах усилено да ги проучвам. Отне ми повече от половин час, преди да открия старо стълбище, което водеше от първо ниво до повърхността. По мои сметки, ако стълбището, разбира се, е оцеляло през всичките тези хилядолетия, от Портите до него имаше две левги по второ ниво и пет левги — по първо. Огромно разстояние, но тези стълби бяха много по-добре от нищо. Така че, след като (тоест ако) взема Рога, ще имам шанс да се измъкна от гробищата, макар че ще се озова на доста голямо разстояние от мястото, където ме чака отрядът. Но по-добре да се окажа в съвсем непозната гора, отколкото да умра от глад в тези мрачни каменни зали. (И коя гадина беше измислила приказката, че тук е невероятно красиво?)
Сега основният проблем и главен жизненоважен въпрос беше това, че нямах никаква представа в коя част на второ ниво се намирам. Паническото бягство от Разрушителя на стени напълно ме лиши от ориентация в пространството и сега само картите можеха да ми помогнат за намирането на верния път. Но първо трябваше да открия някоя лесно отличима и необичайна зала, след това да я намеря на картата и така да се ориентирам.