Черно-червената зала се смени с абсолютно същата, а от нея имаше три прохода към други три зали, напълно еднакви с първата. А от тях към още три. И така до безкрайност. Лабиринтът по своята обърканост не отстъпваше на горните нива.
Навсякъде, във всяка зала замръзналата черно-алена красота се мяркаше за миг в края на светлината на фенера и отново изчезваше, потъвайки в мрака. Застинала колона там, изящна арка тук. Колко ли зали видях за тези часове? Ако нямах картите от изоставената кула на Ордена, отдавна щях да съм се загубил в този сложен лабиринт. Предполагам, че точно това се беше случило и с изпреварилите ме с около час и половина слуги на Господаря. Ако не беше присъствието на Лафреса, веднага щях да запиша момчетата като кандидати за пътници към мрака. Но синеоката жена с някакво вътрешно усещане, без да има никаква карта, намираше правилния път в лабиринта на Костните дворци.
Всяка зала на трето ниво представляваше огромен гроб. На трето ниво се намираха най-пресните погребения на елфи и орки. Тук са погребвали в последните години на Мъртвото примирие, което и двете раси запазили в продължение на хилядолетия. По време на примирието нито Първите, нито елфите са посягали един на друг в Костните дворци, но на всичко все някога му идва края. Проляла се кръв и примирието се разпаднало. После елфите сложили Портите и така блокирали лесния път на Първите (както и на самите себе си) към гробовете на предците.
За разлика от хората старшите раси не слагали надгробни плочи, а просто зазиждали своите мъртъвци (или прахът им) в стените, и то така, че клетките на гробовете не се забелязвали и който не знаел за тях, никога дори не би предположил, че зад изкусната мазилка, или рисунка, или колона лежат костите на починали преди столетия, че дори и преди хилядолетия орки и елфи.
Трето ниво, после четвърто. И всичко това в пълна, абсолютна тъмнина. Бях в Храд Спайн вече шест дни. Ядях, спях и продължавах нататък. Минавах през зали, коридори и галерии. Все по-надалече, все по-надълбоко… И навсякъде ни една душа. Нищо плашещо или зъбато. Каквито и същества да бяха живели тук преди векове, явно отдавна бяха починали или отишли на по-дълбоките нива. Нито едно видимо присъствие на човек или каквото и да е друго създание.
Само на четвърто ниво се натъкнах на зала с нещо малко по-различно от всичко, видяно през последните два дни. Тук липсваше безкрайното спокойствие — съвсем осезаемо лъхаше на смърт. Стените на залата бяха покрити с материал, наподобяващ дъбова кора, таванът — от преплетени каменни клони, а подът — замръзнала в мрамор трева. Ухаеше на странно съчетание от рози, канела, кардамон, джинджифил, шипка и гнилоч.
Мъртъвци. Много, повече от три дузини. Сега представляваха скелети, покрити с жълта, подобна на пергамент кожа, в стоманени брони, преливащи в небесносиньо, и с криви мечове — с’каш. Елфи. В центъра на залата останките бяха особено много. Светлината на моята „светлинка“ изтръгна от мрака лежащ на една страна ковчег от черен заграбски дъб. Ковчегът беше обърнат с дъното към мен. Стараейки се да не притеснявам костите на починалите елфи, аз заобиколих през залата, за да видя кой лежи в ковчега. Вероятно когато елфите са били нападнати изненадващо, тези, които са го носили, са го изпуснали и при удара в пода ковчегът се е отворил. Елфите са се изправили да защитят мъртвия, но самите те са загинали. От гледна точка на повечето хора, да умираш заради мъртвец си е най-глупавата постъпка, но за елфите всичко е съвсем различно. За глигестите същества думата „Дом“ и думата „Род“ са много по-ценни от собствения живот. Капакът на ковчега беше излетял на цял ярд встрани и покойникът наполовина се беше изсипал от последния си пристан. Чудя се дали духът на елфа е видял как умират онези, които са го носили? На главата на елфа имаше корона. Платинен обков и черни диаманти, редуващи се с изкусно изработени рози от потъмнено сребро. Пред мен лежеше владетелят на някой от тъмните елфийски домове. Хвърлих бърз поглед на доспехите на лежащия вляво от мен воин — върху нагръдника му беше гравирана Черна роза. В една от книгите в Кралската библиотека имаше кратка история за опит отпреди четиридесет години да се закара тялото на починал владетел до дванадесето ниво. Тъмните не успели, прекалено яростно са били притиснати, и елфите оставили тялото на владетеля си на четвърто ниво, а те самите се оттеглили, понасяйки огромни загуби. Само една съвсем малка част от близо двеста влезли под земята тъмни успяла да се измъкне от Костните дворци.