Еграсса пееше много добре, песента се лееше тихо и красиво. Думите бягаха, когато кипеше далечната битка, струните плачеха, когато Ръката на орките умираше, оставяйки на роднината-елф и кръвен враг последен съвет.
Г’далът издаде последен жален акорд и над поляната се възцари угнетяваща тишина.
— Красива легенда — прошепна най-накрая Делер.
— Не е чудно, че елфите не харесват особено тази песен. Милорд Алистан е прав — вашата раса е представена не в най-добрата светлина — каза Мумр.
— Затова пък орките са изкарани прекалено благородни — с презрителна гримаса отвърна Миралисса.
— „Не в най-добрата светлина…“, „прекалено благородни…“ — проточи Кли-кли. — Това е просто една глупава песен, всъщност нищо подобно не се е случило!
— Защо реши, че не се е случило? — Делер се протегна на походното си одеяло и широко се прозя.
— Защото това е просто легенда, Делер. Легенда, в която няма нито капка истина. Когато елфите се появили в Златната гора, не е имало никакви разговори. Орките веднага налетели на бой. И със сигурност никой не е наричал другия „приятелю“.
— Но Елдониесса наистина е съществувал. Той е бил първият и последен Единен крал на нашия народ — леко охлади разгорещения Кли-кли Миралисса. — Неговите деца са създали Домовете на елфите.
— А Аргад е живял осемстотин години по-късно, и се знае, че почти е стигнал до Листва, вие с неимоверни усилия сте успели да отблъснете армията му на самата граница на Черната гора — подсмихна се гоблинът. — А хората се появили в Сиала хиляда и седемстотин години след описаните събития, така че Елдониесса, Аргад и човекът няма как да са се срещали помежду си. И елфите в никакъв случай не са такива идиоти, че да правят върховете на стрелите си от злато. Това не е нищо повече от легенда, треш Миралисса.
— Но признай, Кли-кли, че е красива — казах аз.
— Красива е — благосклонно кимна малкият шут. — Освен това и много поучителна.
— Поучителна? И на какво учи, гоблине? — Алистан Маркауз разръчка огъня с пръчка.
— На това, че не трябва да разчиташ на хората и да им се доверяваш, иначе можеш да загубиш дома си завинаги — отвърна гоблинът.
Никой не тръгна да спори и да възразява. Този път кралският глупак беше абсолютно прав: дай ни възможност и ще избием всичките си врагове, после приятелите си, а накрая и един друг ще се избием.
През нощта отново ме споходиха кошмари и в един момент, когато обърканите сънища препълниха главата ми, аз отворих очи. Утрото вече настъпваше, но всички още спяха, ако не броим Фенерджията. Халас и Делер хъркаха, прехвърлили задълженията си на плещите на безотказния Мумр. Воинът забеляза, че се събудих, и мълчаливо ми кимна. Известно време лежах, изненадан, че Миралисса не бърза да става и да буди другите. Дали елфийката не беше решила да даде почивка на отряда преди последния преход към Храд Спайн? Напълно вероятно.
Някъде от края на поляната долетя тихото мърморене на Кли-кли. Гоблинът обикаляше покрай самата гора и си тананикаше някаква песничка. Излиза, че не само аз не мога да спя.
— Какво си пееш? — попитах, приближавайки към него. — Ще събудиш другите.
— Аз тихичко. Искаш ли ягоди? — Кли-кли ми протегна шапката на Делер, пълна догоре с набрани ягоди.
— А Делер знае ли, че използваш любимата му шапка по такъв начин? — попитах скептично, но си взех от предложените ягоди. От тях се носеше невероятен аромат и просто не можах да устоя.
— Мислиш, че нашето джудже може да се разстрои? — замислено изду устни Кли-кли и хвърли бърз поглед към спящия Делер.