Налагаше се да го репетират многократно, за да се постигне сигурност и преценка на точния момент.
Бенучи влезе първи със своята широка дяволита усмивка. Решетка над вратата пропускаше светлината. Той протегна ръка на Ана и тя се присъедини към него, като облегна гръб на гърдите му.
Той я прегърна.
– Удобно ли ти е? – попита Бенучи и гласът му прозвуча едновременно над главата и в сърцето ѝ.
– О, да – отговори тя.
Мъжете отвън затвориха вратата.
– Облегни се на мен – каза ѝ той с тих и спокоен глас. – Скоро ще излезем.
Тя осъзна, че стои вцепенено, въздъхна леко и остави главата си да легне на рамото му. Ръцете му бяха широки, но нежни, и я държаха с лекота. Лицето му се наклони така, че спокойният му дъх меко галеше ухото ѝ на равномерни интервали.
Мъжете отвън разговаряха. Беше толкова тъмно и тихо, сякаш външният свят бе някъде много далече. Ана не можа да се сдържи. Повдигна ръката на Бенучи и я сложи на лявата си гърда. Сърцето ѝ биеше толкова бързо, та ѝ се струваше, че може да припадне.
Ръката му остана на гърдата ѝ, а дъхът му пресекна. Не помръдваха. След това той издиша през носа и я обгърна с ръката си така, че цялото ѝ тяло се оказа притиснато към неговото. Тя пое ръката му и я пъхна под корсажа си, той стисна гръдта ѝ, а другата му ръка вече галеше бедрото ѝ. Никога не бе докосвана с толкова сила, толкова пламенна жар.
Пред вратата се чу шум. Бенучи бързо отдръпна ръцете си. Ана се засмя. Струваше ѝ се, че очите ѝ са станали големи като на бухал. Мъжът отвън започна да обяснява върху какво работят и че всичко е напълно безопасно.
– Наред ли е всичко вътре, или да ви извадим? – попита той.
– Всички е идеално – отговори Ана.
– Господинът да не намирисва?– закачливо попита мъжът. – Доста е презрял за млада дама като вас.
Тя се усмихна и отговори:
– Синьор Бенучи използва парфюм от рози.
Вратата отново се затвори, клетката се наклони и заклати. Бенучи се извъртя, за да я целуне в момента, в който тя се обърна към него. Не издаваха звуци, чуваше се само шумоленето на дрехи и въздишки, тихите меки примлясквания на докосващи се устни, пиещи едни от други и разделящи се. Отвън някой извика и машините се задвижиха, повдигайки своя товар във въздуха. Усещането за безтегловност и липса на опора предизвика моментен страх, а след него още по-силна възбуда. Бенучи се притисна към Ана и близна шията ѝ близо до рамото, а тя нито знаеше, нито я интересуваше къде е и какво прави, стига това да продължи до безкрай. Чувстваше се лека и свободна като перушинка, макар никога досега да не бе затваряна на толкова тясно място.
Движеха се нагоре и надолу по-дълго, отколкото можеха да се надяват. Мястото може да беше малко, може да не беше възможно да застане лице в лице с него, но поне бяха сами. Когато излязоха навън, отначало сякаш не можеха да се погледнат в очите, но след това всички отбелязаха колко добре и спокойно пеят и играят, като че ли са работили заедно цял живот. И почти всяка вечер повече от месец те оставаха за по пет-десет минути сами в тази клетка, заедно, насаме със своята тайна, а после вратите се отваряха и те излизаха навън, изчервени и смеейки се, за да посрещнат овациите, да изпеят последните си ноти и да се оженят за стотен, за хиляден път точно както мечтаят всички влюбени.
Писма
Мой най-скъпи Стивън,
Не съм те забравила, но сме толкова заети. Няма време дори за ядене. Толкова ми се иска да си тук.
Съжаляваме, че нещата са в толкова окаяно състояние. Когато мама прочете, че си болен, направо пребледня. Изпращаме ти малко пари. Моля те, направи всичко необходимо и се пази, в името на Бога. Ако умреш там, никога няма да ти простя и няма да ти проговоря.
Много съм щастлива, като изключим това, че ми липсваш. Всичко е като в сън. Изпрати ми картина и някоя английска песен. Моля те.
Срещна ли се с маестро Рауцини? След като се запознаеш с него, ще ме разбереш по-добре.
Тук има един буфопевец, който е много забавен. Казва се Франческо Бенучи и с него сме великолепен дует. Някой ден ще се запознаете. Има най-черните вежди, които някога си виждал, направо синеят. Постоянно се смеем с него. Никога не съм срещала толкова добър буфопевец. След като се запознаете, може да му напишеш ария.
Твоята глупава сестра,
Ана
Скъпа Ана,
Радвам се, че не си ме забравила! По отношение на работата вече писах на майка ни. Има много за вършене.