– Ръцете ти са ледени, Лидия. Оставих те тук прекалено дълго. Горкичката ми.
– Съжалявам... ще ги стопля.
– Няма значение, толкова съм щастлива, хладината им ме освежава. Само в началото се стреснах! Но това е добре, хубаво е, че се стреснах. Какво ли ще каже брат ми?
Сутрешна поща
Когато Бенучи се събуди късно на следващата сутрин, първата му мисъл изобщо не беше за Ана. Мислеше си колко е гладен и жаден. Прочисти гърлото си с няколко ноти и направи една бърза разпявка. Времето бе ясно, можеше да отвори прозореца и да усети свежия въздух със солен морски дъх. Продавачите на улицата се надвикваха с шума от трополящите по калдъръма колела. Той изпя няколко фрази от една ария, изплакна устата си, протегна ръце и си обу панталоните. Тази вечер отново представяха операта на Салиери, която бе доста тежка. Сред публиката щеше да е граф Дюрацо, който бе дошъл, за да прецени дали да ги покани във Виена да пеят пред император Йозеф II. Императорът възнамеряваше да събере трупа от италиански изпълнители, които да изнасят представления в Държавната опера. Графът щеше да е сред публиката тази вечер, за да чуе произведението на Салиери. Много пеене, и то във високите регистри. Жалко, че не поставяха нещо на Паизиело. Виена бе един от най-големите и богати градове в света, редом с Париж и Лондон. Може би дори над тях. Бенучи бе чувал, че няма по-подходящ град от Виена, в който човек да се занимава с музика. И този граф Дюрацо бе дошъл от името на император Йозеф II, за да събере италианци, които да пеят там.
Изкриви лице и потърка с ръка брадичката си, чудейки се дали случилото се с Ана не беше грешка. Но тя не бе от тези, на които човек лесно да устои. И все пак може би наистина щеше да е по-добре да не се бе получавало така. Но беше толкова сладка, толкова страстна. Не беше срещал сопрано, което да му харесва толкова на сцената и извън нея. Жена обаче в живота си не искаше. Неговият живот бе пеенето и не можеше да понесе мисълта за деца. Въпреки всичко се чувстваше много приятно, докато мислеше за чаровната Ана с нейните кафяви очи, перфектни гърди, отдадеността ѝ към изкуството, наивното ѝ увлечение по него. Това само го ласкаеше и пораждаше мисли за невъзможни неща. Житейските цели на Бенучи бяха да преуспее, да достигне максимума си като певец и да остане ерген.
Икономката му донесе закуската от съседната гостилница на поднос – печено свинско с ябълки. Имаше и две писма. Прочете ги, докато се хранеше.
Любов моя,
Нали мога да те наричам така? Но ти наистина си моята любов! Толкова съм щастлива, че не знам какво да кажа. Любими мой. Ще те обожавам вечно. Можеш ли да видиш целувките ми върху листа? Ето ги, хиляди пъти тук и тук, и тук... Обожавам те. Иска ми се да видиш как се изчервявам. Пиши ми. Пиши ми още преди да е настъпила вечерта. Умирам за теб, изобщо не можах да заспя. Така ли изглежда раят? Никога не съм изпитвала такова блаженство. През целия си живот, Франческо... ах, колко прекрасно е да пиша името ти! Писалката ми се изчервява и сякаш ще припадне! През целия си живот, любов моя, съм пяла за това блаженство, а не съм го познавала, не съм знаела какво е усещането. Аз съм покорена, безсилна. За бога, пиши ми още следобеда. Ако трябва да те видя, без да знам... без да знам ти какво... Но не, не ме е грижа, не ме е грижа! Обожавам те, животът ми е в твоите ръце. Тази сутрин отворих очи и светът бе по-красив. Много съм щастлива, обичам те, обичам те, завинаги съм твоя.
Твоята сладка и предана
Ана
Почеркът ѝ беше едър и небрежен, хартията бе осеяна с мастилени петна. На места някои думи бяха подчертани три пъти. Имаше правописни грешки, но граматиката ѝ бе правилна. Това бе единственото писмо, което Бенучи бе получавал от нея, като изключим кратката бележка от предния ден. Не обичаше писмата.
Изражението му се променяше, докато го четеше, а дъвченето му се забави. Остави писмото настрани и отвори второто.
Уважаеми господине,
Измежду всички мъже на света считах, че Вие сте сред благородните. Призовавам Ви да се ожените за господарката ми или да я оставите на мира. Вземете предвид младостта ѝ. На нея ѝ липсват благоразумие и трезва преценка. Провалих се, но ще направя всичко, за да възстановя и предпазя невинността ѝ. Ако не се ожените за нея или не я оставите на спокойствие, ще разкажа всичко на майка ѝ. Моля се да се окажете по-добър човек, отколкото изглеждате.
Една смирена жена,
Лидия Мартелати
Той беше негодник, безволев негодник. Довърши закуската си и слезе в кафенето да прегледа вестниците. В дни, когато му предстоеше да пее, гледаше да не говори много.