Скъпа майко и сестро,
Новината, че скоро ще отпътувате за Виена, ме изпълни с гордост. Какъв късмет, че императорът е пожелал буфа-трупа, когато вие сте най-ярките звезди на небосклона. Твърди се, че градът е най-доброто място за музиката. Не се съмнявам, че ще живеете като кралици. Радвам се, че господин Кели и синьор Бенучи идват с вас. Надявам се, че ще ви закрилят и ще се грижат за вас. Предполагам, че в самото начало няма да ви се налага да работите много... може да пеете оперите, които вече знаете...
Искам да ви кажа колко хубав е животът ми тук, колко съм спокоен и свободен. Най-голямата благодат в живота е свободата. Тук отсъства каквато и да било припряност. Всеки ден се събуждам и се къпя още преди съмване. Ако времето е хубаво, излизам с моята шапка с периферия и рисувам. Ако вали, изучавам партитурите си и композирам. Следобед яздя кончето си и посещавам моите ученици. Не е ли това живот за завиждане? Не е ли това идеалният живот на монаха?
Виена! Ана, да знаеш, че Моцарт е там. Трябва да се запознаете и да ми разкажеш после що за човек е.
В басейнчето за птички в градината има една червеношийка. От десет минути стои до колене във водата и не помръдва. Дали притежава някаква амбиция? Дали иска да бъде по-красива, отколкото е? Не, тя е прекрасна такава, каквато е. Ще се опитам да я запомня и да я нарисувам този следобед.
Пожелавам ви спокойно и удобно пътуване. Разкажете ми за света, в който отивате. Надявам се, че мама е здрава.
Винаги ваш,
обичащ и предан,
син и брат,
Стивън
Скъпи мой Стивън,
Мама се опасява, че си загубил разсъдъка си, но на мен ми допадат тези думи за свободата. Разбира се, че ще се запозная с Моцарт. Ще бъде толкова весело. Ще пристигнем през април. Договорът е за една година, но вече обмисляме да останем за по-дълго. Трябва да дойдеш във Виена веднага щом можеш. Ще живеем в палати, ще ни осигуряват всичките дърва за огрев, свещи и т.н. Казват, че императорът е като всеки друг мъж – носел обикновени дрехи и не обичал формалностите. Не ти ли звучи като нещо, което би ти допаднало? Ще говоря с него и ще осигуря договор и на теб. Ужасно ми липсваш.
Твоя обичаща те
и невероятно щастлива
Ана
Моя скъпа Ана,
Аз съм един много горд учител по пеене! Когато прочетох за Виена, оставих писмото ти и излязох на улицата. Искаше ми се да се кача на файтон и да дойда при теб. Не знам защо не го направих, може би защото нямаше да има къде да ме сместиш сред багажа си. Подозирам, че подобна гордост изпитват бащите. Извини ме. Все пак трябва да знаеш колко съм ти благодарен. Ти ме радваш дори и от разстояние. Пей добре. Помни на какво съм те научил. Пази сърцето си. Остани силна и се пази.
Ах, колко добър баща би излязло от мен!
Твой и т.н.
В. Рауцини
Ана и крадецът
Йозеф II, император на по-голямата част от цивилизования свят, трябваше постоянно да бъде снабдяван с шоколад, иначе губеше оптимизма си. Губеше своя жизнерадостен, но същевременно силен и суров дух, своите прогресивни възгледи, толерантност и ентусиазъм. Шоколадът на Виена е може би най-добрият в света и Йозеф, въпреки своето презрение към екстравагантностите, се радваше на този факт. Всяка сутрин пиеше горещ шоколад за закуска, който му бе поднасян в чаша с толкова тънки стени, че когато я поставяха на широкото му махагоново бюро, шоколадът вътре надничаше като жълтък през черупката. По това време Йозеф вече бе буден от часове, пишеше и размишляваше, а гъстата прекрасна течност, сякаш слязла директно от небесата, го стопляше и ободряваше.
По своеобразен начин шоколадът компенсираше аскетичността на живота му. Императорът носеше обикновените кафяви дрехи на простолюдието, работеше дълги часове и се стремеше да компенсира разточителността на своите роднини и прадеди. Затваряше църкви и отваряше болници. Уволняваше излишните служители в съда независимо от произхода им. Подкрепяше музиката и творците. Дори новата му оперна трупа бе за хората. Всеки можеше да си купи билети за представленията. Когато залата бе свободна, срещу символична сума той я предоставяше на музикантите и композиторите, които му допадаха. Усещаше, че в музиката се корени душата на човечността. Сам свиреше камерна музика всеки ден, като често и без церемонии посещаваше музикалните салони. Казваше, че ако хората около него успеят да забравят, че е император, то той е изпълнил дълга си.