– Така е – съгласи се той. – Съжалявам. Понякога аз... мога да бъда много импулсивен, особено когато съм натоварен с работа. – Огледа присъстващите, потривайки бедрото си с ръка. Дрехите му бяха от изключително качествена материя и добре ушити. В тях изглеждаше по-красив, отколкото беше всъщност.
Императорът ни посети вкъщи – написа Ана на брат си. – Остана около половин час и си поигра с кучетата. Мама не беше на себе си. Когато си тръгваше, той целуна ръката ми! Това трябва да ти говори колко ме ценят тук.
Стивън отговори: Не ти вярвам. Според мен преувеличаваш за целуването на ръката. Запозна ли се с Волфганг Моцарт?
– Да – потвърди Ана, – запознах се с Моцарт. Доста е надут за човек, който не е постигнал кой знае колко.
– Има причина за това – отбеляза Стивън.
В кафене „Хугелман“
През юни италианската трупа изнесе последното си представление пред императора, преди той да се оттегли в летния си дворец. Откакто бяха дошли във Виена, бяха поставили четири нови опери. Наскоро към тях се беше присъединила и балдъзата на Моцарт, Алоизия, която бе пяла в предишната немска певческа трупа, а сега бе подгласничка на Ана.
Тя бе пет години по-възрастна от нея, с удивителни скули и устни като напъпил розов цвят. Мъжете обожаваха неуверения ѝ, пълен с грешки италиански, обявявайки го за най-сладките опити някой да говори на езика им. Всички се надпреварваха да ѝ предлагат услугите си да упражнява езика и заявиха, че съвсем скоро ще стане една от тях. Омъжена бе за уважавания актьор и художник Йозеф Ланге********.
– Никога не съм се чувствала толкова сигурна – каза тя мило на Ана, – колкото в прекрасния момент, когато скъпият ми красив съпруг ме направи своя жена.
Седяха на маса в откритото кафене „Хугелман“, на остров на река Дунав. Един мост водеше към забавленията на Пратера, а друг – обратно към града. По дълбоката река се носеха бързи лодки. Градината бе изпълнена с цветя и птички. Двете сопрани седяха на сянка под голям чадър, ядяха пасти и отпиваха кафе от малки чашки. Говореха на немски и Ана, на която все още липсваше увереност в използването на този език, успяваше да подхвърли някоя и друга дума в разговора. Чувстваше се като дете.
– Той е ужасно ревнив и се държи собственически – продължи Алоизия, – както всички знаят, така че никой не оспорва моята чест. В мен бяха влюбени какви ли не хора, макар че, държа да го отбележа, никога не съм ги насърчавала. Просто така се случваше. За младия мъж не съществуват прегради, науми ли си нещо. А след това клюките тръгват. Ти сигурно вече си наясно колко неприятни неща говорят хората за нас, певиците. Моят скъп съпруг обаче сложи край на всичко това и аз никога не съм се чувствала по-чиста и защитена, отколкото в деня, когато той се ожени за мен. Тържествено заявявам, че е най-хубавото чувство в живота ми – да се поставя под негова опека. – Тя отметна една къдрица от очите си. – Учудена съм, че ти все още не си омъжена. Толкова си красива. Сега си доста желана партия, нали? Не съм толкова суетна, за да твърдя, че разбирам как е възможно да си толкова заета. Дори в най-добрите си времена – каза тя, разпери ветрилото си и се огледа – не съм пяла и наполовина толкова, колкото теб. Това не те ли изтощава? Ха! Аз бих се притеснила за гласните си струни. Просто не мога да си представя да пея толкова много. Е, предполагам, че е така, защото моите арии са доста по-трудни от твоите.
Тя въздъхна и се зае да човърка пастата си. Жълтият крем се подаде от едната страна и тя го облиза с език.
– Засрамваш ме с играта си. Смятам да копирам всяко твое движение, но не очаквам да се получи. Любимият ми съпруг е доста добър актьор, както знаеш, и винаги ми се подиграва за неестественото поведение. Ти обаче ще ми помогнеш.
– Не – каза Ана, – ти не се нуждаеш от помощ.
– Напротив, нуждая се, ако искам да продължа да пея във Виена. – Алоизия отпи от кафето си и се усмихна. – Да не бъдем боязливи – прекалено сме умни и практични за това. Ти ме измести... не, не обвинявам теб, а себе си, и ако искам да оцелея и да живея отново, трябва да се опитам, казвам го напълно честно, да те засенча. Надявам се, че не възприемаш това като агресия спрямо теб. Харесваш ми, възхищавам ти се, наистина много ти се възхищавам. Не знам дали ще съм в състояние да те надмина, макар че си имам своите качества и вярвам, че гласът ми е по-добър от твоя. Разбира се, много зависи от модата и благоразположението, а ти в момента си спечелила всички! – Тя се засмя леко. – Макар че на сцената може да бъдем в жестока конкуренция, като жени можем да сме най-добри приятелки. – Тя улови ръката на Ана. – Скъпа моя, мога ли да ти се доверя? Толкова малко са хората, на които мога да имам доверие.