Гласът му можеше да изпълни и най-голямата зала, да бъде чут от някой планински връх до друг, но въпреки силата си оставаше толкова прекрасен, че не би събудил новородено на една ръка разстояние. Това не бе високомерие, а просто факт. Дори измежду сто други figlioli angiolini нямаше да се намери друг с глас и техника като неговите. Той бе благословен от Господ и от собствената си решимост.
Кариерата му започна в Рим, след това в Милано, където младият Волфганг Моцарт бе написал специално за него един изключителен мотет***. След Милано замина за Мюнхен, където любовницата му, изящната седемнадесетгодишна Елизабет Бауер, с кожа като коприна и цяло съзвездие лунички и бенки, бе объркала срещите им. Старият херцог ги хвана. Той, така или иначе, си беше ревнив, но има нещо особено в срама кастрат да ти сложи рога. Повечето хора не знаеха до каква степен мъж като Рауцини може да задоволи жена, но Елизабет знаеше. Ах, сладкото момиче. Имаше бенка на лявата част на дупето си, споменът за която той щеше да носи завинаги в сърцето си.
На следващата сутрин тя му изпрати роза и му каза, че съпругът ѝ възнамерява да го убие. Така Рауцини се озова в Лондон. Мъглата му хареса. Темпераментен по душа, вътрешният му огън го изгаряше, сякаш мъжът, който е можел да бъде, се е оттеглил, отравяйки кръвта му със своя плам. Обичаше всичко, което носеше хлад и спокойствие.
За малката Ана Стораче бе прочел във вестника, но не вярваше нещо в нея да го заинтригува. За щастие, бе допуснал грешка. Тя бе истинско съкровище. Щеше да бъде негова ученичка и да пее в някоя от оперите, които искаше да напише.
Трябва да е бил на нейната възраст, когато животът му се преобърна. В консерваторията нормалните момчета се подиграваха на кастратите, които се хранеха с бульон, яйца и месо, докато те, инструменталистите, гладуваха. Бяха разделени на „здрави“ и „повредени“. При тази мисъл Рауцини удари главата си в огледалото. Никой измежду нас не беше „здрав“, помисли си той. Човекът, който го скопи, се занимаваше с вадене на зъби. Повечето от кастрираните момчета умираха от инфекции, но Рауцини оцеля и израсна красив и талантлив. Гласът му беше хубав, гласът на момче в тялото на полумъж, с богатството и школовката, която никое момче не би могло да постигне. Но Ана нямаше нужда да бъде осакатявана. Тя имаше всичко, което ѝ беше нужно.
Обикна я от пръв поглед. Абсурдността на ситуацията не можеше да помрачи това чувство. Интелектът, искреността, сърдечността – всички тези нейни качества го привлякоха, зазвъняха в съзвучие с целта на живота му. Няма по-възвишено изкуство от музиката, няма по-чиста музикална форма от песента. Детският глас трябва да изпълва душата. За да бъде запазен неговият детски глас, той трябваше да бъде кастриран. Сега нямаше нужда да става така. Това момиче, тази перла, тази негова нова дъщеря щеше да порасне и да се превърне в млада жена. Нямаше да загуби нищо. Нито сърцето си, нито радостта, нито увереността. Щеше да стане известна. Щеше да има всичко, което той имаше, както и всичко, което нямаше.
Оръжията на Купидон
Сградата на Кралската опера бе изпълнена с приглушена светлина, горещина, дим и тропот. В галерията нямаше никакво място и все пак движението не спираше. От време на време някой връщаше вечерята си на земята, като мръсотията бе засипвана с дървени стърготини, а вонята се разсейваше в останалата воня. Джебчии обикаляха сред тълпата, търговци продаваха храна, на всяка жена се падаха по трима мъже, а когато въпросните жени биваха опипвани и пощипвани, те налагаха мъжете с каквото имаха подръка. Навалицата се притискаше към редицата шипове, поставени за да ѝ попречат да се изсипе на сцената при избухването на някоя свада. Къдрави портокалови обелки прехвърчаха и се приземяваха по дъските. Сцената над тях грееше като едно невероятно видение. Певци и танцьори се потяха и напрягаха, облечени в костюми, украсени с пера, дрънкулки и всякакви неща, които лесно можеха да привлекат светлината. За десет-двадесет минути вниманието на хората се задържаше от любимите им певци, арии и балетни изпълнения, а овациите бяха бурни и продължителни. Скоро обаче настъпваше бъркотия и тълпата започваше да хвърля храна по сцената. Мъже се изправяха по пейките и си подвикваха, а лордовете в своите ложи се закачаха с любовниците си. Майката на Ана казваше, че операта е пълна с блудници. Ако нямаха толкова дългове, твърдеше тя, никога не би позволила на Ана да пее там, поне не толкова малка. Това обаче бе причината за първи път в живота си Ана да е доволна, че имат дългове. Искаше да се поклони пред тях, да целуне ръцете им, защото от всичко най-много искаше да бъде в операта.