– Ирландец е, Ваше превъзходителство. А и аз също съм избухлива.
– Така ли? – попита развеселено Йозеф, като се извърна леко, за да застанат лице в лице. Движението, вместо да отслаби, засили натиска на крака му. – В такъв случай аз не съм го забелязал. Винаги сте били олицетворение на хрисимостта.
– Не бих си позволила да проявявам волности пред императора.
– Боже мой! – възкликна Йозеф. – А аз правя всичко възможно да накарам хората да ме възприемат като обикновен човек.
– Това би се получило, ако бяхте обикновен човек.
– Кълна се, по-обикновен съм, отколкото предполагате – намръщи се Йозеф.
Ана се вгледа в него продължително.
– Брат ми ще бъде достойно допълнение на двора ви, сър.
Йозеф подсмъркна и се обърна напред леко раздразнен.
– Напоследък прекалено много композитори търсят благоразположението ми. Много опери ще станат за една година.
– Дори и като услуга за мен? – попита тя.
Ръцете ѝ бяха скръстени в скута. Едната, сякаш по своя воля, се пресегна и полегна на коляното му. Същото това коляно, покрито от роклята ѝ.
– Услуга? – засмя се той. – Виждам, че женитбата ви е направила доста смела, мадам Фишър. И какво съм направил, за да ви дължа услуга?
Ана отдръпна ръката си, но на лицето ѝ остана все същата непоколебима усмивка.
– Нищо, сър. Това би било лична услуга, добрина, за която никога не бих могла да ви се отплатя, по-голяма, отколкото бих се осмелила да се надявам.
– Толкова ли много обичате брат си? – попита императорът.
– Да – без никакво колебание отговори тя.
– Не може ли той сам да дойде да помоли за благоволението ми?
– Не може да напусне Англия, без да е получил поръчка. – Изведнъж изражението ѝ се промени и бе готова да избухне в сълзи. Сигурно съпругът ѝ, големият ирландец, се държи грубо с нея, помисли си Йозеф. Защо се беше омъжила за него, бе невъзможно да се отговори. Тя бе толкова очарователно и умно момиче.
Почукване по вратата оповести пристигането на сутрешната чаша течен шоколад на императора. Той се отдръпна от Ана и отиде на бюрото си, за да го пие там. На подноса имаше само една чаша, тъй като на иконома не бе съобщено, че при императора има гост. Йозеф отпи от гъстата горчива течност и удовлетворено въздъхна.
– Искате ли да опитате? – попита Ана той. – Много е грубо от моя страна да пия, без да предложа и на вас. Елате и пийнете малко.
– Не бих си позволила – промълви тя, но на лицето ѝ бе изписано огромно желание.
– Приемете го като императорска заповед – каза той със спокойна усмивка. – Така ще ме успокоите, че не съм пренебрегнал задълженията си на домакин. Не бихте искали да се тревожа, нали?
Изчервявайки се, Ана се изправи и застана пред него, като развълнуваната ѝ гръд беше на нивото на впечатляващия му хабсбургски нос.
– Седнете – покани я той.
Можеше да си издърпа друг стол, можеше дори да излезе от стаята, но с едно напълно естествено движение Ана коленичи пред него, роклята ѝ се разтвори около нея, а тя постави леко едната си ръка на стола му. Йозеф, който при други обстоятелства би възнегодувал да сподели шоколада си с когото и да било, се развълнува от разкрилата му се гледка. Повдигна чашата и скъпоценното ѝ съдържание и я поднесе към полуразтворените ѝ устни. Тя я пое и насочи със своята ръка. Неговата обаче не се отдръпна. Пръстът му, точно под ръба на чашата, докосна устната и брадичката ѝ.
– Не е ли невероятно? – попита той.
– Божествено е – отговори тя. Не се раздвижи и остана в същата поза на молителка, от което Йозеф бе много доволен. Почти през целия си живот той бе много самотен. И двата му брака – уговорени, разбира се – бяха нещастни, но поне кратки. Единствената му дъщеря бе починала, преди да навърши осем години. Не беше плодовит колкото майка си, всъщност изобщо не можеше да се сравнява с нея.
Той разбърка шоколада с малка лъжичка и отново отпи. Можеше да усети докосването на нежните ѝ устни по ръба на фината чаша, все още отекващи като вибрациите на струнен инструмент.
– Брат ви може да напише опера за мен – заяви той. – Кажете му, че го очаквам напролет. Човек не би желал примадоната му да е в меланхолично настроение.
Ана се усмихна и сведе поглед.
– Благодаря ви, Ваше превъзходителство. Кълна се, че няма да съжалявате.
– Тогава, когато и да пристигне, няма да е достатъчно скоро.
Тя изчака малко, сякаш очакваше той да поиска нещо повече от нея, но той я отпрати. Искаше да довърши шоколада си на спокойствие, да вкуси устните ѝ с всяка глътка, докато възбудата от играта с нея бавно отминаваше. А колкото до това, че накара мадам Фишър да се унижи, макар и съвсем малко, за да постигне целта си – е, не искаше тя да смята, че би угодил на всеки неин каприз, още повече като се имаше предвид колко много ѝ плащаше.